Начало / Читатели / Салман Рушди: Моите книги промениха живота ми

Салман Рушди: Моите книги промениха живота ми

Indian born writer Salman Rushdie speaks at a news conference in Zurich, Switzerland, Tuesday, April 16, 2002. Rushdie will be reading from his newest book "Fury" later Tuesday. Iran's late revolutionary leader, Ayatollah Ruhollah Khomeini, issued a fatwa _ or Islamic edict _ against Rushdie on Feb. 14, 1989. Khomeini ordered Muslims to kill the Indian-born author because Rushdie had allegedly insulted Islam in his best-selling novel, ``The Satanic Verses.'' (AP Photo/Keystone/Franco Greco)Кои са книгите, променили живота му, както и тези, които са успели да го разсмеят, за недочетените и препрочитаните разказва пред Гардиън Салман Рушди.

Книгата, която чета в момента…

Наскоро посетих старото имение, където се развива действието в „Буденброкови“ на Томас Ман. Бях толкова впечатлен от това невероятно място, че веднага си свалих романа и се потопих в него. Удоволствието да го препрочитам беше толкова дълбоко, че реших да посветя цялата година на препрочитане, поради което в момента съм по средата на „Дон Кихот“. Тази среща е по-сложна. От една страна, характерите на Дон Кихот и Санчо Панса са все така прекрасни, каквито ги помня, както и идеята за човека, потънал в собствената си визия за света, различаващ се значително от заобикалящата го реалност. От другата страна, колко пъти може двамата да се оказват пребити някъде край пътя? Гласувах за този роман в класацията за най-велика книга на всички времена, но сега осъзнавам, че е малко еднотипна. И за да улесня препрочитането, след всеки стотина страници на Сервантес прочитам друга книга. В момента това е „Един кон влязъл в бар“ на Давид Гросман.

Книгата, която промени живота ми…

Всъщност книгите, които промениха живота ми, са тези, написани от мен, а не тези, които съм прочел. Когато през 1981 г. от печат излезе „Среднощни деца“, аз се надявах, че извън приятелите и близките ми ще я прочетат поне още няколко души. Бях напълно неподготвен за резултата. Тази книга ми даде живота, който винаги бях искал – живот на писател, който водих с благодарност и щастие през по-голяма част от 80-те години. След това през 1988 г. друга книга промени живота ми, но по друг начин. Но въпреки всичко, което последва издаването на „Сатанински строфи“, аз продължавам да се гордея с нея. И странно, но също така съм благодарен. Тревожната пътека, по която ме поведе тази книга, ме научи как да живея и за какво си струва да го правя.

Книгата, която ми се иска да бях написал…

Има много, но ако трябваше да избера една, това би била „Метаморфозата“ на Кафка. Трансформациите винаги са били важни в собствените ми творби, но Кафка създава архетип за този тип истории. 50 ненадминати страници, които въплъщават чистата болка от отхвърлянето от най-близките.

Книгата, която повлия писането ми…

Когато започват, много преди да публикувам каквото и да било, попаднах под въздействието на „Дъга на гравитацията“ на Пинчън. Дори написах цяла чернова, която беше толкова очевидна препратка, че се радвам, че никога не видя бял свят. Ръкописът днес е сред архивите ми в университета „Емори“ в Атланта, където академичните мазохисти могат да го четат, ако им се наложи. Мисля, че вече съм се отърсил от влиянието на Пинчън. Въпреки това, благодарение на ревю, което писах за един от по-късните му романи, успях да се запозная с този труден за срещи човек. Вечеряхме и аз установих, че се държи като истински Пинчън. В края на вечерта реших, че вече сме приятели и може би ще се виждаме от време на време. Той никога повече не ме потърси.

Най-подценяваната книга…

Единственият роман на Хуан Руфло „Петро Парамо“ е сред класиките в испаноезичния свят, но е почти непозната за англоговорящите читатели. За тази книга Габриел Гарсия Маркес твърди, че я чел толкова много пъти, че я е запомнил наизуст. В нея прозира първообразът на Макондо.

Книгата, която промени мисленето ми…

Има книги, предизвикали малки експлозии в съзнанието ми, показвайки ми възможности, за които не съм и мечтал. Сред тях са „Одисей“ на Джеймс Джойс, „Измислици“ на Хорхе Луис Борхес, както и три негови разказа, които ми помагат винаги – „Смърт и компас“, „Фунес паметливият“ и „Градината с разклоняващите се пътеки“.

Последната книга, която ме разплака…

Не плача, когато чета. Виж, филмите са друга работа.

Последната книга, която ме разсмя…

„Супертъжна истинска любовна история“ на Гари Щейнгарт, както и „Законът на Устър“ на П.Г. Уудхаус.

Книгата, която не успях да завърша…

Отговорът е много унизителен – „Мидълмарч“ на Джордж Елиът и знам, знам, ще пробвам отново.

Книгата, която ме е срам, че не съм чел…

Приятели писатели постоянно ми говорят колко добър е Антъни Тролъп, но аз още не съм открил книгите му за себе си. А те са доста, така че срамът е голям.

Книгата, която най-често подарявам…

Няма такава. Последно подарих „Негърска майка“ на Лангстън Хюз.

Книгата, с която искам да ме запомнят…

Много ме радват реакциите на читателите към двата романа, писани за синовете ми – „Харун и морето от приказки“ и „Luka and the Fire of Life“, така че ще е чудесно, ако те са тези, които останат в съзнанието на хората.

Прочетете още

Indian born writer Salman Rushdie speaks at a news conference in Zurich, Switzerland, Tuesday, April 16, 2002. Rushdie will be reading from his newest book "Fury" later Tuesday. Iran's late revolutionary leader, Ayatollah Ruhollah Khomeini, issued a fatwa _ or Islamic edict _ against Rushdie on Feb. 14, 1989. Khomeini ordered Muslims to kill the Indian-born author because Rushdie had allegedly insulted Islam in his best-selling novel, ``The Satanic Verses.'' (AP Photo/Keystone/Franco Greco)

Салман Рушди: Хайде Америка, фокусирай се

Кандидат президентската кампания в САЩ е на финалната си права. Целият свят е вперил поглед …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *