Лира Литературно-рекламна Агенция
Той не иска да бъде издаван посмъртно, но повече от 30 години след смъртта му, Мишел Фуко има ново издание – „Confessions of the Flesh“, публикувано във Франция, предаде Ню Йорк Таймс. Творбата му, фокусирана върху сексуалността в раннохристиянските разбирания и практики, е четвърта от проекта му „История на сексуалността“.
Първите три адресират сексуалността в модерния свят след 17 век, в древна Гърция и в античен Рим. В тях Фуко се стреми да обясни как сексуалността се превръща в обект на научни изследвания и субект на морални предразсъдъци. Той не успява да завърши четвъртата част преди смъртта си през 1984 г., причинена от усложнения на ХИВ-вируса.
Решението да се публикува „Confessions of the Flesh“ идва, след като през 2013 г. дългогодишният му партньор Даниел Дефер продаде на френската Национална библиотека архива на Фуко, включващ ръкопис, както и напечатано издание с редакции на творбата. След като текстът стана достояние на изследователите, семейството на писателя взе решение написаното от него да бъде достъпно за по-широка публика.
Племенникът на Фуко Анри-Пол Фрушо заяви, че издателят вече е притежавал недовършена версия на книгата и още: „С тази, както и с двете версии от архива осъзнах, че е възможно да се направи добро издание“.
Но ако публиката се надява на нов поглед върху актуалния дебат за сексуалността, ще остане изненадана. „Тезата на Фуко е, че не може да се търси решение на настоящето в миналото“, твърди изследователят от Университета в Уоруик, Великобритания Стюард Елдън. „Ако Фуко искаше да каже нещо за феминисткото движение или за съвременния дебат за съгласието в секса, той щеше да го направи в първата част, занимаваща се с модерния период, или пък в някое от своите интервюта, в които разсъждава над законодателството за сексуалните престъпления във Франция“, твърди д-р Тейлър от Университета в Албърта, Канада.. Но и двамата автори подчертават значението на книгата и нейното публикуване.
В биографията на Фуко авторът й Дейвид Макей твърди, че философът си е отишъл, без да остави истинско завещание. Той изразява волята си в писмо, в което забранява посмъртното им издаване. В същото писмо той заявява желанието си апартаментът му и всичко в него, включително материалите по последната му книга, да останат за Даниел Дефер. В интервю през 2010 г. Дефер споделя, че не приема идеята творбите на Фуко да не са широко достъпни: „Каква е тази привилегия, която се дава на учените? Възприех принципа, че или ще е за всички, или за никого“.
