Лира Литературно-рекламна Агенция
Докато чакаме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2017 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Иван Станков, отличен за книгата си „Улици и кораби“ :
Как бихте се представили на читателите на сп.“Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Здравейте! Казвам се Иван Станков и ми е много приятно. При мен − нищо особено, можете да проверите: https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Станков_(литератор)
https://liternet.bg/publish2/istankov/index.html
Кажете ми вие как сте, какво ви радва и от какво се страхувате.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Писателят отдавна не е Говорещият гражданин. В света на правите и бързите текстове той трябва да се бори за гласа си. Това се отнася не само за България. При масовия достъп до виртуалната трибуна писателят трябва да помага на читателя при отпора срещу организираната посредственост. Тя е навсякъде по света.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Професията ми изисква много четене, но то винаги се оказва малко. Старах се да видя отблизо поне небостъргачите и къщите на съседите. Като всеки писател, направен съм от чуждите книги и от собствения си живот. Старах се литературните ми кражби да се харесат дори на окрадените. Дълго изучавах (навремето са употребявали думата „щудирах“) как именно пишат Йордан Йовков, Йордан Радичков, Васил Попов, Габриел Гарсия Маркес, Вирджиния Улф. Докато превеждах, крадях с голяма охота от Мирча Картареску.
Младостта е време за четене на класика, българска и световна. Добрият джазмен задължително трябва да е минал през Моцарт.
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Ако някой ми обещае искрено, че няма да спре изпълнението на желанието ми по средата, ще му поискам да стана музикант. Често ми се иска да съм бил в главата на Й.С.Бах, докато е пишел „Йоханес пасион“.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно − като ученически купон без родителски надзор?
Сериозна критика има и сега. Просто тя няма институционална сила. И слава богу. Слабите книги ще бъдат забравени и без лоши рецензии. Основната задача на критиката е да не изпусне добрите книги, там някъде трябва да се крият разсейките от неумиращата душа на всеки народ.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Всички литературни награди имат едно общо хубаво качество – демонстрират на нечетящите, че литературата е жива.
„Хеликон“ затваря годишния награден календар. И с право. Тя, струва ми се, е най-близо до реалния пазар на книгата, следователно е най-близо и до реалния читател. Кой не би се гордял да е неин носител?
