Начало / България / Предизвикателството да сте заедно една седмица въщи

Предизвикателството да сте заедно една седмица въщи

cover_7daysКакво се случва, когато едно семейство е принудено да прекарат цяла седмица заедно по Коледа – без да могат да излизат от къщата си и без да имат контакт с външния свят? Това предстои да разберем от книгата „Седем дни от нашия живот“ (изд. „Кръгозор“), която вече e по книжарниците.
Авторката Франческа Хорнак предлага eмоционална, трогателна, но и забавнa история, в която членовете на едно семейство ще споделят проблемите си, ще разкрият всичките си тайни и ще осъзнаят колко малко знаят един за друг. Роман, който е перфектният избор за почитателите на коледни филми като „Наистина любов“ и „Камъкът на раздора“.
„Бях в дома на родителите на съпруга ми седмицата преди Коледа, разказва Хорнак. Най-добрата ми приятелка, която лекуваше в Сиера Леоне хора, заразени с ебола, ми прати имейл, за да ми каже, че трябва да прекара 30 дни вкъщи под карантина, когато се прибере в Англия през януари. Писах ù, че това ми звучи като модерна пиеса, в която през цялото време актьорите просто седят в една стая, а след това си помислих, че такава карантина е много хитър литературен способ, за да се засили ефектът от прекарването на Коледа със семейството.“
Така се ражда историята за семейство Бърч, които за първи път от години се събират всички заедно за Коледа под един покрив. Дори по-голямата дъщеря на Ема и Андрю, която обикновено е заета да спасява света, се присъединява към тях в старото семейно имение в английската провинция. Оливия се връща вкъщи само защото се налага – тя е лекар и след края на поредната мисия в чужбина, където е била в центъра на епидемична зараза, трябва да остане под карантина за една седмица… А заедно с нея и цялото ù семейство.
По-малката и лекомислена дъщеря Фийби е съсредоточила цялото си внимание върху скорошната си сватба.
Бащата Андрю се усамотява в кабинета си, където пише язвителни рецензии за ресторанти и си спомня дните си на военен кореспондент, а съпругата му Ема иска всички да изкарат приятно празниците и не споделя с тях тревожните новини, които е получила наскоро.
Оливия се опитва да преодолее културния шок от завръщането си в Англия и да се изправи пред на пръв поглед незначителните проблеми на роднините си.
Когато едно семейство е заедно за толкова дълго време, нищо не може да остане скрито и всички проблеми и тайни излизат наяве. Скоро става ясно колко много неща не знаят един за друг. Но нищо не е по-шокиращо от неочаквания гост, който се присъединява към семейство Бърч…
На моменти сърдечен разказ, в други – ироничен и хаплив, романът на английската писателка Франческа Хорнак ще допадне на всички, които с удоволствие (или не) се връщат в родните си домове за празниците и ги прекарват със семейството си.

 

ОТКЪС

ПЪРВА ГЛАВА

17 ДЕКЕМВРИ 2016 ГОДИНА

 

Андрю

В кабинета, Глостър Терас №34, Камдън, Лондон, 16:05 ч.

 

ТЕМА: Текст за 27 декември

ОТ: Андрю Бърч andrew.birch@the-worldmag.co.uk

ДАТА: 17.12.2016 г. 16:05 ч.

ДО: Крофт,  Йън ian.croft@the-worldmag.co.uk

 

Йън,

По-долу прилагам новия текст. Но ако и този излезе, без да съм видял коректурите, лошо ти се пише!

С най-добри пожелания: Андрю.

 

P.S. ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ да заменяш моите „като“ с „подобно на“! Вбесяващо е, по дяволите!

P.P.S. И се пише „хумус“, не „хумос“!

 

Ресторант „Пърч“, Уингам, графство Бъркшир Храна – 3 от 5 звезди

Атмосфера – 1 от 5 звезди

 

Когато четете това, аз и моето семейство ще бъдем под домашен арест. Или по-точно – ХААГ арест. На 23-ти този месец дъщеря ми Оливия – лекар и редовен участник в хуманитарни мисии по света, ще се върне от Либерия, където и днес лекува заболели от вируса ХААГ. Което автоматично ще постави и нея, и цялото ѝ семейство под седемдневна карантина. В продължение на точно една седмица ние ще бъдем длъжни да прекратим напълно връзките си с външния свят и ще имаме право да напуснем дома си само при спешен случай. Ако някой допусне грешката да нахлуе с взлом или просто да се появи на прага ни, ще бъде длъжен да остане при нас до изтичането на целия ни карантинен период. В момента в семейство Бърч тече трескава подготовка за тази седмица, която започнахме да наричаме „ХААГ приземяване“. За коледната  ни подготовка още отсега се грижат усърдно „Уейтроуз“ и „Амазон“. От колко ролки тоалетна хартия се нуждае едно 4-членно семейство за една седмица? Дали 2 кг овесена каша ще ни стигнат? Нашата майка неспирно съставя списъци с книги, списъци с любими телевизионни предавания, списъци с неща, от които трябва да се освободим, и списъци с пожелания – отсега, за да е готова. И тъй като не сме от клановете, които вършат нещата наполовина, ние напускаме Лондон, за да установим лагера си в горите тилилейски на Норфък – какво по-добро място да оцениш уединението си! Пращайте от време на време по една добра мисъл за детето на новото хилядолетие – Фийби, която ще бъде изправена пред ужаса на нередовната  интернет връзка!

Всъщност всяка Коледа си е донякъде карантинен период. Офисите затварят врати, магазините работят спорадично, а хората неохотно  мигрират към нещастните малки градчета и селца, от които някога са изпълзели. Отегчени съпрузи потръпват при всяко покашляне на половинките си. (Неслучайно януари е най-натовареният месец за бракоразводните адвокати.) Единственият спасител в това „най-прекрасно време от годината“ е храната. Именно храната е смазката, която раздвижва колелата на разбирателството между глухата леля и немия тийнейджър. Само храната запълва пукнатините между братята и сестрите с носталгия с дъх на канела. И отново храната е онази, която дава на изпълнената с вина майка цел – да съживи всички онези отминали Коледи със свещената троица от пуйка, сос и боровинков пай. Ето затова ресторантите изобщо не трябва да правят опити да предлагат коледна храна. Защото, ако сме влезли в някой от тях по това време на годината, то е, за да избягаме от задушаващите изпарения на печено месо и опънатите нерви на майките ни. И гнусотии като хлебен сос нямат никакво място в едно ресторантско меню.

В ресторант „Пърч“ в Уингам обаче не са чували за това. И са избрали да отпразнуват откриването си с „алтернатив- но празнично меню“ (никой няма нужда и от алтернативна ко- ледна храна). Като всички провинциални гастрономически дупки и неговият интериор разчита основно на хумус сегмента от цветовата карта на „Фароу енд Бол“. Обслужването е усмихнато небрежно. Хлябът с „подправено в коледен стил масло“ беше вкусен и топъл, макар че спокойно можехме да минем и без маслото, което се появи на масата ни в стряскаща лабораторна чинийка и беше притеснително кафяво. Започнахме с блюдо от напълно приемлива, наситено торфена пушена сьомга – алтернативният ѝ елемент се представляваше от едно самотно стръкче розмарин. Нашата майка допусна грешката да си поръча писия с лимон – парченце подозрително маринирана неадекватност. Моето пуешко къри представляваше любопитна локвичка жълта, натежала от кимион пихтия, чиято единствена цел като че ли беше да прекара нелегално покрай хранещия се четири жилави кюлчета месо. Завършихме с незабележителна дъска със сирена и крем брюле с кълцани стафиди и портокалови корички, който нашата майка обяви за сладък до зъбобол, но въпреки това чинно изгълта.

Но не унивайте, жители на Уингам! Нещо ми подсказва, че за вас и за вашите спортно облечени съседи ще бъде истинско удоволствие да разнообразите празничното си меню в тази ваша нова кръчма! А ние от семейство Бърч цяла седмица ще бъдем принудени да се примиряваме с пуешки сандвичи. Стискайте ни палци!

 

Прочетете още

book-christmas-tree-9

Най-хубавата елха – от книги

Практиката на коледните дръвчета от книги се ражда първо в библиотеките. Там обикновено използват излезли …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *