Лира Литературно-рекламна Агенция
В рубриката си „На по книга” Ню Йорк Таймс публикува интервю с автора на „Иноваторите” и биографиите на Стив Джобс и Алберт Айнщайн Уолтър Айзъксън. По традиция авторитетното издание разпита госта си за вкусовете му за книги, навиците му на четене и най-любимите му автори. Ето какво каза Айзъксън.
Кои са книгите на нощното ви шкафче?
„The Grandissimes” на Джордж Вашингтон Кейбъл – роман за бял креол и негови полубрак квартерон, носещ същото име. Много съм впечатлен от комплексността на разделението на расите и класите в Ню Орлеанс от 19 век.
Коя велика книга четохте последно?
Бях силно впечатлен от „Madison Park” на Ерик Мотли, която се разказва за афроамерикански анклав в Монтгомъри, Алабама, създаден от група освободени роби, водени от пра-пра дядо му. В крайна сметка аз написах предговора, защото книгата ме научи на много неща за силата, която идва от общността, и за милостта на благодарността.
Как избирате коя книга да четете?
Чета много ревюта, дори имам приятел, който ги пише и ми изпраща книгите, които препоръчва. Обичам и да се шляя в книжарниците и да получават насоки.
Кое е най-интересното нещо, което наскоро сте научили от книга?
Четох няколко книги за коригирането на човешкия геном. Бях поразен колко лесно скоро ще можем да модифицираме гените, за да се борим със заболявания, да правим децата по-високи, да създаваме биологични оръжия и т.н.
Коя книга ви помогна най-много, докато пишехте биографията на Леонардо да Винчи?
Неговите бележници, изумителното е, че са оцелели над 7000 страници. Оказва се, че хартията все така е най-ценната информационна технология, особено след 5 века. Което едва ли ще важи за туитовете ни. Леонардо е наситил всяка страница с рисунки и миниатюрни бележки, които изглеждат обикновени, но са поглед към прескачащата му мисъл. Има математически изчисления, рими без причина, скици на дяволски младия му приятел, на птици, летателни машини, театрални реквизити, водни и кръвни клапи, гротескни глави, ангели, разрязани черепи, съвети за пациенти и проучвания за картини. Обожавам списъците му със задачи, сред които има „Да опиша езика на кълвача”. Беше удоволствие да ги проучвам в замъка Уиндзор, Флоренция, Милано, Париж, Бил Гейтс също притежава една от тетрадките на Леонардо, пълна с геоложки проучвания.
Коя класическа творба наскоро прочетохте за първи път?
Когато бях тийнейджър, баща ми донесе в къщи „Tell Me How Long the Train’s Been Gone” на Джеймс Болдуин и беше много впечатлен от нея. Той почина по-рано тази година и аз намерих книгата сред книгите му. Ще ми се да я бях прочел, още когато той ми я препоръча.
Кои книги най-добре представят настоящата обществено-политическа ситуация в Америка?
„Цялото кралско войнство” на Робърт Пен Уорън. Що се отнася до нехудожествена проза, ще ми се всеки да прочете „Between the World and Me” на Та Нехиси Коутс и „Hillbilly Elegy” на Джей Ди Вансr. Обединяващото верую за Америка е, че това е страната на неограничените възможности, където нашите деца ще са по-добре от нас, но все повече хора не вярват в това.
На кои историци и биографи се възхищавате?
Когато бях в колежа, биографиите излязоха от полезрението на академичните среди и така се родиха някои брилянтни творби, комбиниращи сериозни проучвания и прекрасен стил. Те трасираха пътя на много съвременни биографии.
На кои автори се наслаждавате най-много?
Уокър Пърси – с лекота използва миналото си на непрактикувал медик и на католик, за да изследва човешката природа и къде сме ние в космоса.
Кои автори ви вдъхновяваха с зората на кариерата ви? И от кои се възхищавате днес?
Дейвид Халбърстам ми служеше като модел, харесвах наситената информативност, пиперливите описания и малко тромавите изречения.
Днес ме вдъхновява Майкъл Луис, който нежно вплита морални притчи на библейско ниво в истории на обикновени хора; и също Брайън Грийн, който направи физиката достъпва за масовата аудитория, включително театралната.
Кои жанрове избягвате?
Книгите за самопомощ и бърз успех. Може би бих имал полза от тях, но предпочитам разказите и биографиите, които ми позволяват да си направя сам изводите.
Как четете?
Много е лесно да чета на телефона си, когато пътувам. Чета и пиша през нощта, сутрините не са любимото ми време от денонощието.
Кои книги биха изненадали в библиотеката ви?
Слабост ми е киберпънкът и всъщност имам доста книги за хакери, изкуствен интелект, кибертехнологии, изкуствена реалност, бъдеще на генетични модификации.
Какъв читател бяхте като дете?
Не бях запален по четенето от най-ранна възраст, но обичах книгите за Мечо Пух, още си спомням определени сцени от тях. Продължавам да вярвам, че в тази приказна гора едно момче и неговото мече продължават да си играят.
Ако можехте да препоръчате на президента една книга, коя би била тя?
Ако организирахте литературно парти, кои трима писатели бихте поканили?
Няма изненада – Бенджамин Франклин, Алберт Айнщайн и Леонадро да Винчи. Те всички са били чудесни писатели и биха си прекарали прекрасно, обяснявайки разни неща един на друг.
Коя книга очаквахте да харесате, но не се случи?
Аз съм на страната на противниците на „Великият Гетсби”, винаги са ми се набивали на очи брилянтните изречения, съставящи един инертен роман. А персонажите му са емоционално и морално несвързани.
Коя от вашите книги ви е любима и означава най-много за вас?
„Леонардо да Винчи” за мен е кулминация в опитите ми да пиша за креативността, идваща от амалгамата от изкуство, наука и хуманитаризъм. Той е човекът, който най-пламенно се е опитвал да научи всичко, което има за научаване, за абсолютно всичко.
Кой бихте искали да напише вашата биография?
Тези, които пишат за хората на сцената, не бива да падат жертва на заблудата, че самите те са под прожекторите и заслужават историята им да бъде написана.
Кое ще е следващото ви четиво?
Връщам се в родния ми Ню Орлиънс, за да преподавам в Университета Тюлейн и искам да знам всичко за този град. Затова планирам да чета книги за Ню Орлиънс. Особено ме интересува Сторивил – кварталът с червените фенери от началото на 20 век, предлагащ впечатляващи уроци за секс, раса, класа и джаз.
