Лира Литературно-рекламна Агенция
Турската писателка Елиф Шафак последва колегите си Маргарет Атууд, Дейвид Мичъл и Сьон, които се включиха в Библиотеката на бъдещето – артистичен проект, който ще се реализира през 2114 г., когато дърветата, посадени за бъдещите издания, ще са напълно израснали, съобщава Гардиън. Създаден от шотланския творец Кейти Патерсън, по думите й Библиотеката на бъдещето е „жив, дишащ арт проект със срок на реализация 100 години”. Започвайки през 2014 г., Патерсън успява да привлече редица писатели да дарят ръкопис, който ще се публикува чак през 2114 г. Тогава 1000 дървета, засадени като семена в Осло, ще послужат за създаването на хартията, на която дарените ръкописи да бъдат отпечатани.
„Представям си короните на дърветата като глави на книга. Ненаписаните думи ще оживяват година след година, ще се материализират. Посетителите на гората ще могат да гледат как тя расте и се променя с времето, точно както невидимата писателска енергия се превръща в нещо видимо”, споделя Патерсън и още: „100 години в космическа перспектива не е много, но човешката перспектива за времето е различна. 2114 г. е отвъд живота на повечето от нас, но е достатъчно близко, за да я усетим”.
Името на Шафак като четвъртия участник в проекта беше обявено в петък, а избора си Патерсън описва като уместен: „Работата й прескача граници – културни, географски, политически, идеологически, религиозни и духовни, обхващайки множество гласове. Нейните истории са магични и дълбоки, създават връзка между хора и места, а това е знак на надежда в настоящото разединено време”.
Шафак обяви, че за нея ще бъде чест да се присъедини към Атууд, Мичъл и исландския поет Сьон в проекта. „Това е много необичаен проект, в който са вложени много мисъл и сърце, но и много вяра. Цялата идея да напишеш ръкопис сега, който да се чете след почти сто години, е като да пуснеш писмо в бутилка. Не знаеш къде ще попадне и кой ще го прочете, можеш само да се уповаваш на теченията на времето”, споделя писателката, която оценява международния характер на проекта, в който вече са включени автори от Канада, Великобритания, Исландия и Турция. „Това е глобален проект във време, когато съществува силно разделение по света. Един от организаторите го сравни с родословно дърво и това наистина ми харесва”.
Авторите за проекта са избрани от специален екип за техния „безспорен принос за литературата и поезията, както и заради способността им да уловят въображението на настоящите и бъдещите поколения”. Дължината и жанра на ръкописите им са техен избор.
Шафак споделя, че все още обмисля своя ръкопис и това е предизвикателство. „Може би ще напиша вещо между художествена и нехудожествена литература. Иска ми се да има смисъл за хората, които ще го прочетат в бъдеще, може би някак да отрази тревогите на нашето време, как се живее в тези несигурни времена”, казва тя и още: „Пишеш едновременно за хора, които никога няма да срещнеш, но и за себе си, така че в някакъв смисъл е много интимен проект. Не мислиш за реакциите, просто пишеш така, както вярваш, така че този проект е много искрен”.
Шафак ще дари проекта си на специална церемония през юни 2018 г. и той, заедно с ръкописите на Атууд, Мичъл, Сьон и останалите писатели, които ще се присъединят, ще бъде съхраняван в бъдещата нова публична библиотека в Осло, чието откриване предстои през 2019 г. Съдържанието на ръкописите ще остане тайна до 2114 г., когато ще бъдат отпечатани в антология.
Атууд коментира проекта така: „Колко е странно да мисля за гласа си, който ще затихне, за да се събуди отново след 100 години. Какво е първото нещо, което този глас ще каже, без тяло, само думи?” Според Мичъл, пък, проектът е „уверен избор, че въпреки катастрофичните сенки, надвиснали над живота ни, бъдещето е светло и способно да завърши артистичното начинание на отдавна отишли си хора”.
