Начало / Критика / В ритъма на „Берлински блус“

В ритъма на „Берлински блус“

csm_Regener_dpa_a01b9e2aac

„Берлински блус“ – звучи леко странно, като знаем, че Германия е далеч от плантациите с роби на американския юг, където тази музика възниква, но остава до ден днешен вопъл за по-добър живот.

„Берлински блус“ е роман на един типичен Бременски музикант (не по Братя Грим). Свен Регенер се казва авторът, родом от град Бремен, свирил на китара и тромпет шлагери на немската публика през осемдесетте. Тази епоха той пресъздава в романа си „Берлински блус“ и влиза в образа на барман, когото всички наричат господин Леман, макар да е само на трийсет години. Преди падането на Берлинската стена, всекидневието на такъв тип върви с бира, разговори за изкуство и дребни младежки прегрешения в декадентския квартал Кройцберг, в Западен Берлин.

209335_bИначе, господин Леман съществува като отломка от Стената – еднообразно и отчуждено, предпочита да е анонимен, на настроението му обикновено откликва уличното куче, общува с едни и същи приятели, които се бунтуват повече на себе си, отколкото на реалността. По подобен начин текат отношенията с близки хора, на пантомима прилича връзката на господин Леман с готвачката Катрин, гостуването на родителите му – на туристическа обиколка. Сякаш вместо любовта, за него ценност е усамотението. Веднъж той напуска черупката си и минава през Стената в Източна Германия, за да занесе западногермански марки на своята възрастна леля, но полицията ги конфискува, а нашият герой попада в ареста.

28 години ни делят от разказа, как е ограбена и обезсмислена младостта на една нация, разделена от историческата Берлинска стена. С бавен ритъм, мрачен хумор и минорни акорди звучи книгата „Берлински блус“, продала повече от милион копия в Германия тогава, през 2001г. Ако наложим сюжета й днес, когато страната на господин Леман бере плодовете на безграничната свобода, защо не помислим – не е ли умен ход, особено в условия на политическа несигурност, човек да отстъпи назад?

Людмила Еленкова

Прочетете още

Deniat_picture_front

Любовният триъгълник като форма на употреба

Заглавието на книгата казва доста, но никой от читателите − и дамите, и господата, не …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *