Начало / Автори / Конфуций: Продавачът на идоли не се кланя на боговете – той знае от какво са направени

Конфуций: Продавачът на идоли не се кланя на боговете – той знае от какво са направени

maxresdefaultИма хора, изричащи думи, които се забиват в съзнанието ни като ковани гвоздеи в дебели греди. Тези думи не ръждясват с времето, стига гредите да не изгният. Такъв човек е Кун Фудзъ , когото ние през латинския познаваме като Конфуций. Смята се, че е роден на днешния 28 септември през 551 г. пр. н. е. В  бързотока на времето, почти удавени в думи, които не значат нищо, нека се хванем за тези, които биха могли да ни спасят.

 

Ако плюят в гърба ти, значи вървиш напред.

Как може да знаем какво е смъртта, когато не знаем какво е животът?

Мъдрият човек не прави другиму това, което не иска да му направят на него.

Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!

Благородният живее в съгласие с всички, недостойният търси подобни на себе си.

Хвърлиш ли камък във водата, винаги попадаш в центъра на кръга.

Благородният човек предявява претенции към себе си, недостойният – към другите.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.

Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Простият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът – че той не познава хората.

Работù върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *