Лира Литературно-рекламна Агенция
Алфонсо Сабела – магистрат, посветил близо четвърт век от живота си на борба с италианската мафия, стана обект на нестихващ интерес от страна на българските институции и медии. Сред хората, засвидетелствали уважение към неговата работа, са кметът на София Йорданка Фандъкова, посланикът на Италия у нас Н. Пр. Стефано Балди, бивши и настоящи адвокати, съдии и прокурори и много читатели, които търсят в книгата „Заразената столица“ увереност, че мафия и държава не са едно и също нещо.
Преводачът на този, втори за Сабела труд – Таня Кольовска, сподели, че в първата си книга – „Ловец на мафиоти“ авторът описва своя 7-годишен опит, за разлика от „Заразената столица”, която е плод на 10-месечната му практика в общинската администрация на Рим. Живо доказателство, вметна Кольовска с черен хумор, за вдъхновящата сила на институциите. Пожертвал част от личния си живот, Алфонсо Сабела вече не се движи с охрана, не гледа света през торби с пясък по прозорците и диша свободно.
С харизма, но и с делово излъчване, той дълго говори на премиерата на „Заразената столица“ в столичния „Хеликон-Витоша“. Сабела не скри радостта си при вида на многолюдната публика, пренебрегнала дъжда и хладния 26 септември, за да научи от първо лице истината за такъв сериозен проблем, какъвто е мафията. Макар Италия да я „дава“ на света, г-н Сабела подчерта, че именно неговата страна предлага начини за справяне с мафията – трудна, но не невъзможна задача. Ето какво каза магистратът пред Лира.бг.
Господин Сабела, на корицата на първата ви книга – “Ловец на мафиоти“ има подзаглавие – „Държавата може да се справи с мафията. Достатъчно е само да реши“. Промени ли се това ваше мнение, докато работехте по „Заразената столица“?
Убедих се, че по-лесно можем да се справим с мафията, отколкото с корупцията.
С писането направихте ли си равносметка на ситуации, в които сте можели да действате по друг начин? Дайте ни пример.
Такива ситуации ни съпътстват, ние постоянно живеем в съмнение. За мен най-болезнен е случаят с дванайсетгодишния Джузепе ди Матео, който беше убит и разтворен в киселина.
Ако човек не познава юридическите казуси и механизмите на държавна администрация, ще разбере ли “Заразената столица”, или книгата е предназначена за магистрати?
Затова се обърнах към журналиста Джанпиеро Калапа, за да стане книгата достъпна за хора, които нямат наблюдение върху договори, обществени поръчки, бюрократични термини, исках да им покажа с примери от практиката си ясна картина на случващото се в Рим.
Представата на българите за италианската мафия е изградена от филми като „Октопод“, „Кръстникът“ по романа на Марио Пузо. Какво е отношението ви към тях?
Образът на инспектор Катани е фикция, част от телевизионен сериал, който има своето място като художествена творба. Но ме е яд на монументалния филм на Копола − „Кръстникът“, въпреки всичките му достойнства, защото той обгражда мафията с романтика и изкривява действителността. Вижте, мафията е нещо различно − тези хора не са герои, те изнудват, измъчват, убиват, режат части от тела, разтварят ги в киселина…
Познавате ли Роберто Савиано, бихте ли се наели да напишете книга заедно?
Да, познавам го. Що се отнася до това, възможно ли е да напишем книга заедно, аз имам малко наблюдения върху Камората, тя е друг тип мафия, за разлика от Коза ностра и Калабрийската мафия, която я наследи и с която е свързана моята работа. Между тях не можем да слагаме знак за равенство. Заслугата на Роберто Савиано е голяма, той насочи вниманието към това зло, за да може повече хора да го познават и да обединят силите си срещу него.
Често използвате в „Заразената столица“ сравнението между Креон и Антигона, защо си служите с персонажите на Софокъл?
Заради чувството за дълг. Креон е символ на спазването на закона, докато Антигона изразява последиците от тяхното действие. Законодателят не е политик – дори да имаш убедеността, че вършиш важно и полезно действие, винаги трябва да мислиш за ефекта, който ще произлезе от него. Понякога той може да е негативен. Ще ви дам един пример. Според Креон (законът), трябваше да затворя центровете за бездомни хора, защото бяха незаконни, но тук се включи моралът (Антигона), който ми каза, че не мога да оставя на улицата хиляди бездомници в навечерието на Коледа.
Разговора води: Людмила Еленкова
превод от италиански: Сава Славчев
снимка: БГНЕС
