Начало / Читатели / Читателски дневник: Книгите, които Хилари Клинтън препоръча в последния си мемоар

Читателски дневник: Книгите, които Хилари Клинтън препоръча в последния си мемоар

Hillary-Clinton-Signs-Copies-Of-Her-New-Book-What-Happened-In-NYC.jpeg.CROP.promo-xlarge2Съвсем наскоро американският книжен пазар бе разтърсен от първия си есенен хит – новият мемоар на загубилата президентските избори през 2016 г. Хилари Клинтън “What Happened“. Мемоарът е ретроспекцията на бившата Първа дама на САЩ за кандидат президентската й кампания, завършила със загуба във вота от Доналд Тръмп.

Редакторите от списание “Тайм“ се заровиха в книгата на г-жа Клинтън и установиха, че на страниците й тя насочва към много допълнителни четива, които според нея са задължителни за всеки модерен човек. Това са и четивата, който най-много са й помогнали да се справи със загубата в изборите.

Класически антиутопии

Клинтън посочва няколко класически антиутопии, които се превърнаха отново в бестселури с идването на Доналд Тръмп на власт. Сред тях са „Прекрасният нов свят“ от Олдъс Хъксли, „1984“ от Джордж Оруел и „The Handmaid’s Tale“ от Маргарет Атууд.

„За тиранията“ от Тимъти Снайдър

Клинтън цитира книгата, когато говори за тоталитарните лидери, които преиначават факти от бестселъра на историка от Йейл Тимъти Снайдър за уроците, които могат да бъдат научени от миналото.

„Атака срещу разума“ от Ал Гор

Клинтън се позовава на книгата на бившия вицепрезидент на САЩ от 2007 г. за това как политиците губят доверието на обществеността.

„The Power of the Powerless“ от Вацлав Хавел

Клинтън признава, че след изборите е препрочела есето на бившия президент на Чехия за това как отделният индивид може да се бори с авторитарните режими.

Криминални романи

Кандидатът за президент признава, че изключва от напрежението и стреса, като чете кримки от автори като Луиз Пени, Жаклин Уинспиър, Дона Леон, Чарлс Тод, а също и с неаполитанските романи на Елена Феранте.

Вдъхновяваща поезия

Също както кримките, така и няколко вдъхновяващи поети са послужили на Клинтън да се справи с тъгата от загубата. Тя препрочита Уилям Ърнест Хенли, който е любимец и на Нелсън Мандела, „Still I Rise“ от Мая Ангелоу, поеми на Ти Си Елиът („East Coker“ от „Four Quartets“).

„Strong for a Moment Like This“ от Бил Шилади

Клинтън посочва книгата от един от пасторите на Методистката църква, който между другото оженва дъщеря й Челси.

„Return of the Prodigal Son“ от Хенри Ноуен

Хилари признава, че след изборите препрочита книгата от холандския проповедник и признава, че към това четиво се обръща винаги, когато изживява трудни моменти.

„Моето приключение в дивото: 1800 километра по Тихоокеанския хребетен път“ от Черил Стрейд

Клинтън цитира пасажи от книгата, нашумяла и с филма по нея.

„Реши се. Жените, работата и волята за лидерство“ от Шерил Сандбърг

Хилари се позовава няколко пъти на труда на своята приятелка Сандбърг, особено в частта за това как успешните жени често са пренебрегвани и не могат да бъдат харесвани.

Собствените си книги

Клинтън припомня предишната си автобиография „Трудни избори“, като отбелязва, че „тогава написах дебела книга, над 600 страници, за външната политика… но исках да кажа много повече.“ Тя цитира също така „It Takes a Village“ и детската книга на дъщеря си Челси Клинтън – „She Persisted“.

„The Boys on the Bus“ от Тимъти Краус

Клинтън се връща към документалната книга за изборите от 1972 г. „По време на президентската кампания през 1972 г., репортерите, които пътуват с кандидатите са наричани „момчетата от буса“. През 2016 г. те бяха заменени от „момичетата от самолета“.

Класика

Хилъри отбелязва, че дъшеря й Челси обича фантастичната класика „Гънка във времето“ и вечния роман на Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“. Клинтън цитира и любимата си книга „Пророкът“ от Халил Джубран.

„Големите надежди“ от Чарлс Дикенс

Клинтън отбелязва, че на прекара остатъка от живота си като госпожица Хавишам от класиката на Дикенс, която се мотае по цял ден у дома „обсебена от това, което можеше да бъде“.

„Игра на тронове“

Клинтън пише, че по време на митингите в подкрепа на Тръмп, тълпата крещяла „Виновна! Виновна!“ така, както в „Игра на тронове“ крещят „Срам! Срам“, когато Церсей Ланистър се връща в Червения храм

Американска история

Клинтън признава, че библиотеката й е претъпкана с книги за американската история, биографии на президенти и пр. Тя обаче признава, че не е била в състояние да ги чете в разгара на президентската кампания. Спомня си как е чела Алексис Дьо Токвил и неговата „Демокрацията в Америка“ в колежа, цитира Александър Хамилтън и бестселъра на Лин Мануел Миранда „Хамилтън“.

И още:

„The Clue of the Tapping Heels“ от Нанси Дрю

„Devil’s Bargain“ от Джошуа Грийн

„The Destruction of Hillary Clinton“ от Сюзан Бордо

„With Liberty and Dividends for All“ от Питър Барнс

„A Black Man in the White House“ от Корнел Белчър

„Bowling Alone“ от Боб Пътнам

Прочетете още

john-banville

Читателски дневник: Любимите книги на Джон Банвил

Джон Банвил е ирландски писател, автор на 16 романа, включително „Морето”, с който спечели наградата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *