Лира Литературно-рекламна Агенция
Средата на септември е вълшебна. Няма значение дали пече слънчице или пада дъждец. Умереност има в това време. Сократовско време. Липсва истерията на юли и август, депресията на февруари и март. Лъха спокойствие от всичко наоколо, дори от хората. Всичко се смекчава, цветовете на небето, морето, дърветата придобиват по-кротки и закръглени нюанси. Чушките стават все по-червени, докато не попаднат в чушкопека и тогава над квартала се разнася оня чуден български аромат, който въздейства релаксиращо на отрудената душа.
И изобщо, по това време на годината настъпва голямата промяна и започва нещо ново. Онзи зимният празник Нова година е само за разнообразие в дългата студена нощ. Нова година всъщност започва от септември. Питайте първолаците, ако не ми вярвате на мен. Те винаги са ме умилявали най-много през септември. Това е момент, подобен на раждането, на сватбата и на смъртта. Трите най-важни момента. Четвъртият е този. Предполагам, че всички ще се съгласите с мен. Не моментът, когато взимате шофьорска книжка, нито моментът, когато за първи път ви се случи някоя простотия, а точно прекрачването за първи път прага на училището е един от най-съдбоносните мигове, който никога няма да забравите. В други държави датата е първи септември, но те са пò на север и там спокойствието настъпва по-рано. А и при тях нещата са изначално спокойни и те не познават крайностите балкански. Както и да е.
Вървя по улицата на 15 септември и от всяко едно училище дочувам звуци на фанфари, песни, стихотворения. А първолаците са наредени в края на строя. Пременени са и държат в ръчички балони с хелий. На края на тържеството пускат балоните и те отлитат нагоре. Едни са по-бързи, други по-тромави, а трети се заплитат в клоните на близкото дърво. Съдба. После учителката повежда това малко ято неоперени птичета по стълбите нагоре към този портал към другия свят. Те пристъпват с клатушкане, някои вече се прозяват, изморително е някак си. Ех, колко хубаво си беше в детската градина…
И после нещо се обърква. Или е било объркано още преди това? Думите на директорката за дългия път, който предстои, и за „просторите на познанието“ някой чува ли ги или само на мен ми правят впечатление? Къде се покварява всичко? Тази директорка това прочете ли го или си го измисли? Тя вкъщи гледа ли випбрадър? А учителката дали си пуска тайно радио веселина? Чудя се – къде какво се чупи и в кой точно момент… Със сезона на учението започва и сезонът на риалити предаванията. Не търпи Ганьо да му е спокойно и умерено, иска си интригите и клюките, иска си завистта и мизерийката. Свикнал си е с тях, що да му разваляме рахатлъка.
Вече има нов модел хора. Формират ги по коренно различна методика. Ражда го майка му и от детската люлка почва да го тормози с телевизора. Всеки ден. По много часове на ден. Новият модел не притежава душа. Новият модел има само външни пипалца и реснички, досущ като амеба, реагира само на дразнители. Дразнителите биват от ежедневен порядък − насилие, разврат и клюки. И от извънреден порядък – когато стане дума за родолюбие и патриотизъм. Тогава новият модел реагира бурно, за да не си помислим, че него го вълнуват единствено първосигнални източници. Новият модел мисли чрез емотикони – мрази, повръща, хили се, няколкостотин емотикона да са, все пак има и тънки разлики, нали така. Психиката на новия модел е изключително схематична. Това е постигнато с много години телевизор. В началото са изродските рисувани филмчета на картуннетуърк. Най-изродските от тях дори не се движат по екрана, а само примигват. Примигването дресира една важна част от хипоталамуса. Трептенията задават ритъма, по който хипоталамусът ще преработва информацията в бъдеще. След тази базова настройка идва ред на другите части от централната и периферната нервна система.
Новият модел бива програмиран в ранна възраст чрез телевизора, а в по-късна чрез смартфон приложения и компютърни игри. Получава се завършен консуматор с минимализирана душевност, тоест никакви излишни неща като чувство за отговорност или усещане за вина не бива да остават. Консуматорът е невинен, дори да извърши някое голямо престъпление.
Ех, каква илюзия е този 15 септември! И с думите на директорката, и със стихчетата, и с тези балони, излитащи стремглаво нагоре… Убийте ме, но не мога да спра да се удивлявам как някое от тези неоперени пиленца ще се превърне просто в обикновен бройлер за заколение. При клетъчно отглеждане и усилено ползване на антибиотици. Не прилича на такова. Не изглежда такова. Кое е илюзията? Този свят на випове ли е илюзия? Или този 15 септември?
