Най-старото издателство в света спира достъпа на читателите си в Китай до стотици статии

Университетското издателство „Кеймбридж юнивърсити прес” е обвинено, че е „продало душата си за много пари” на китайската комунистическа партия.
Академици и различни активисти порицават решението му да се съобрази с молбата на Китай да спрат достъпа до 300 статии от едно от основните китайски списания за научни изследвания.
Те обвиняват най-старото издателство в света, че съдейства на комунистическата партия да измие цялата история на Китай, след като от него са се съгласили да спрат стотици политико-чувствителни статии от китайската версия на сайта си.
От издателството потвърждават и опитват да се защитят с обръщение, че са се съгласили само за да могат други важни академични и образователни материали, които публикуват, да останат достъпни за учени и академици в Китай.
Списъкът с ограничените статии показва, че те са основно свързани с въпросната китайска партия. Включително с катастрофалната културна революция на теоретика на комунизма Мао Дзъдун, борбата на Хонконг за демокрация, етичните напрежения в Синдзян и Тибет. Цензурирани са също текст от холандския историк Франк Дикьотер и рецензия на книга от бившия кореспондент на в-к „Гардиън” в Китай.
Андрю Нейтън, чието име присъства три пъти в списъка, споделя за „Гардиън”, че ако пресата (в това число и книгоиздателствата) се присъедини към молбата на Китай да забрани достъпа до определени статии, както в съответния случай, те нарушават истината, която авторите излагат в текстовете си и така компрометира образа си на академично издателство.
„Разбира се, би могъл да съществува и финансовият мотив за цензура, подобно на случаите с „Блумбърг” и „Фейсбук”, които цензурират продуктите си, за да поддържат свободен достъп до китайския пазар” допълва Нейтън.

Превод Кристина Цонева, по материали от „Гардиън”