Лира Литературно-рекламна Агенция
Когато Умберто Еко като семиотик посещава Библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке” в университета „Йейл”, единственото нещо, което пожелава да види е „Ръкописът на Войнич”.
Твърди се, че този ръкопис е най-мистериозната книга в света. Не е известно къде е създаден, нито от кого, още по-малко на какъв език. По последни анализи на състоянието на пергамента, той е написан приблизително между 1404 г. и 1438 г. Пренесен е в Новия свят от италиански йезуити, те го продават през 1912г. на Уилфрид Войнич – полски революционер, който се занимава с редки книги в Лондон.
Прекрасните, нестандартни илюстрации и подредените (вероятно по азбучен ред), все така неразчетени текстове, объркват безброй учени, специалисти и аматьори. Всички го определят като „най-дългият, най-популярният, най-мъчителният, най-оспорваният и най-устоялият на атаки (от криптографи) ръкопис”.
Дали е работа на извънземни? Драсканици на луд човек? Или тайната книга на исторически личности като Леонардо да Винчи? Учените Рафал Принке и Рене Зандберген, които работят по него, казват че ежегодно получават от близки и далечни страни стотици предполагаеми отговори на загадката на ръкописа. 
Стивън Скинър дава нова хипотеза, противоположна на Принке и Зандберген. Тя е базирана по-скоро на илюстрациите, отколкото на текста. Всъщност, на един нетипичен раздел.
Повечето илюстрации изобразяват растения, звезди и зодиакални знаци. Други обаче показват напълно голи жени, които се къпят заедно в басейн, който наподобява форма на черво. Според Скинър тези обществени бани показват идеята, но не и истинската структура на средновековния ритуал „Миква”, който още съществува сред отродоксалните евреи. При него жените трябва да се къпят, докато възстановят естествената си чистота след периода на менструация или след раждане.
За да подкрепи тезата си, Скинър обяснява, че „Миква“, за разлика от турската или римската баня, е от малкото места, в които жените се къпят съвсем голи и без присъствието на мъже. Още нещо – една от илюстрациите показва бъдещо решение на проблема с оттичането на водата, когато мръсната вода ще се отделя, без да попада в чистия резервоар.
Това води Скинър до предположение, че „Ръкописът на Войнич” е бил работна тетрадка на билкар-астролог-физик, вероятно евреин. Би могъл да е част от някое еврейско общество в Италия, например „Пиза”. Теорията за еврейския произход на автора е подкрепена от липсата на каквито и да било християнски изображения в ръкописа, което е повече от необичайно за съответния период.
Тази теория, макар и възможна, ни най-малко не доближава учените към разчитането на мистериозния ръкопис. Еврейски или не, след дългогодишно изследване на текста е почти сигурно, че той не прилича на никой от познатите ни езици – английски, френски, немски, италиански, испански или японски.
Превод: Кристина Цонева, по материали от „Телеграф”
