Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
За какво служи литературата? Не питайте този въпрос професорите от университетите, те имат твърде сложни отговори. А Благолажа (героят на Елин Пелин, за припомняне) го е казал най-добре – за да те отнесе нанякъде, където още не си бил, да избягаш от тази реалност тук в света на някой друг. Това доставя удоволствие. Това е по-голямо от алкохола, от киното, от компютърната игра, нищо, че на пръв поглед може целите да изглеждат подобни.
Естетическото изживяване, насладата може да има най-пъстри измерения и форми. От най-евтин смях и нисък гъдел до най-дълбоки проникновения ала Достоевски. Търсенето на нови нюанси в тази насока е първа писателска задача.
Всяко момче обаче ще ви каже, че няма по-завладяващо изживяване от приключенията на Поразяващата ръка и неговия червенокож приятел и кръвен брат. Човекът, който ги е сътворил от нищото, дори не е бил в Америка… Ще ви съобщя нещо, но не ми се сърдете. Опитвам се да се сетя за пример от българската литература, за приключенска книга и стигам най-много до „Под игото“ и „Калуня-каля“. И двете книги са с по-различно предназначение, авантюризмът не им е първи приоритет, но не може да не им се признае, че именно духът на приключението им придава онази особена тръпка, поради която ги обичаме.
Приключенската книга не е семейна сага, нито е фентъзи. „Игра на тронове“ не се класира в списъка на великите приключения. И… спирам със сравненията, щото пак ще ме заболи сърцето поради отсъствие на голям български приключенски автор. Нямам си любим наш писател в този жанр. Обичам Талев, но той разказва сага, а не премеждия.
Класическият сюжет на всички приключенски книги задължително включва бягство от затвора. Като почнем от Романтизма и „Граф Монте Кристо“ и стигнем до „Шантарам“ и „Пеперудата“. За тия двете искам да ви споделя, та ако ще и за реклама да го сметнете, не ме вълнува. Автор на „Шантарам“ е австралиецът Грегъри Дейвид Робъртсън, а на „Пеперудата“ французинът Анри Шариер. Чудя се, между другото, има ли несправедливо попаднали в затвора българи… Те дали някога са замисляли бягство?
Ако пишете приключенска книга и искате да ви се получат нещата, трябва най-напред да разполагате с печен главен герой. Питайте Недялко Славов откъде е взел своя – пак от затвора. Макар че „Камбаната“ хич не може да се приобщи към обсъждания тук жанр. Затворът е добър източник на корави типове. Към твърдостта и извънзаконността (това е различно от незаконност) добавяме щипка чувство за справедливост и достойнство, ако героят държи на приятелите си и думата си, се получава плътен и образцов характер.
И в двете книги разказът е от първо лице, и двамата автори са „нелитературни“, а „просто“ ни водят през своите приключения, автентизмът им не се нуждае от доказателства и заради тази особеност думите им не звучат самохвално, дори когато ни обясняват как са готови да умрат за приятелите си и колко добри са с юмруците. Ако си бяха съчинявали, щеше да се усети точно самохвалството, но те са го изживели върху собствената си кожа. Папи и Робъртсън са минали през това нещо лично и място за фалшиви нотки не остава. Папийон на френски означава пеперуда, това е прякорът на Анри в каторгата. Изпращат го далече от Франция, чак във Френска Гвиана след доживотна присъда за убийство, което той не е извършил.
Ако дори за миг той се беше поколебал или ако се беше предал, никой и никога нямаше да прочете какво му се е случило. Той е непокорен, борбен, смел, иска да живее по свои правила и не се е съобразявал твърде със законите. Това обаче не го прави убиец. И след всички години в каторгата желанието му да си отмъсти се изпарява. Вместо това се появява желание да живее почтено и да докаже, че честността му е присъща.
Историята на Робъртсън е подобна, Холивуд откупва правата да я филмира, дори се говореше, че в главната роля щеше да е Джони Деп, но до днес така и не се е появил филм. Ако ме попитате коя от двете истории ми допадна повече, ще ви кажа на секундата – тази на Шариер. Просто като човек ми е по-приятен и нещата при него са по-ясни. Освен това думата авантюризъм е от френски произход. И Александър Дюма също е французин. Има нещо светло във Франция. Онзи ден в планината видях един кемпер, но не обикновен, а цял военен високопроходим камион, приспособен за живеене. Регистрацията му беше френска. На прага му седеше човек на около 30 години, край него лежеше кучето му. Възхитих се на камиона и на ежедневието му, днес е тук, утре на стотици километри, обикаля тази наша планета. И му го казах на английски – начинът ти на живот ме кефи. Всеки може да го направи – отговори ми франсето. Просто е. И е прав.
Помните ли онази руска песничка за зеления папагал? Това е духът на приключението. Имаш избор. Ааа, здравствуйте реки, вот такой ширины, ааа, здравствуйте горы вот такой вышины… Да ти го превеждам ли? А ако те е страх, ако си бъзливец, стой си у дома, пази си ръчичките и крачетата… И си чети скучните нравоучителни книжки. Като довърших „Пеперудата“, ми се дощя да се запилея на околосветско плаване с яхта… Порив такъв. Един приятел ми предлагаше неотдавна. Едва ли ще стане, още не съм на това ниво и имам задължения към близките си хора. Обаче това не ми пречи да съм в Приключението всеки ден… На автостоп, с колелото, в караваната на село, на път за Цариград в автобуса, където и да било… Само по-далече от „цивилизацията“. Начин на живот е.
