Начало / Автори / Чарлз Буковски: Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо

Чарлз Буковски: Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо

bukowski_0На 16 август се навършват 97 години от рождението на Чарлз Буковски − поет, романист, публицист и бохем. Той не е най-прочутият автор в Америка, но за мнозина е мит и култ. За него Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност…“. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на в. „Обзървър“: „Във времена на конформизъм, Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.“

 

Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш къде отиде всичко.

Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.

Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията първо гласуваш и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.

Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

На всяка Жана д’Арк се пада по един Хитлер.

Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.

Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.

Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.

Задникът е лицето на душата на секса.

Писателите да отчаяни хора и щом у тях се появи някаква надежда, те престават да бъдат писатели.

Интелектуалецът казва прости неща по сложен начин, а артистът – сложни неща по прост начин.

Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.

Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.

Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.

Добрият писател знае кога да не пише.

Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.

Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.

На 25 всеки може да бъде гений. На 50 се изисква да направиш още нещо.

Аз съм женен, но без жена. Моята жена е моят собствен живот.

Не вярвам, че светът може да стане по-добър. Вярвам, че си струва да се опитваме да не го правим по-лош.

Разбира се, човекът може да бъде обичан – ако го познаваш не прекалено отблизо.

Не си струва да се спасява светът, просто спасете поне един човек.