Начало / Автори / Чарлз Буковски: Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо

Чарлз Буковски: Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо

bukowski_0На 16 август се навършват 97 години от рождението на Чарлз Буковски − поет, романист, публицист и бохем. Той не е най-прочутият автор в Америка, но за мнозина е мит и култ. За него Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност…“. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на в. „Обзървър“: „Във времена на конформизъм, Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.“

 

Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш къде отиде всичко.

Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.

Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията първо гласуваш и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.

Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

На всяка Жана д’Арк се пада по един Хитлер.

Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.

Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.

Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.

Задникът е лицето на душата на секса.

Писателите да отчаяни хора и щом у тях се появи някаква надежда, те престават да бъдат писатели.

Интелектуалецът казва прости неща по сложен начин, а артистът – сложни неща по прост начин.

Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.

Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.

Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.

Добрият писател знае кога да не пише.

Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.

Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.

На 25 всеки може да бъде гений. На 50 се изисква да направиш още нещо.

Аз съм женен, но без жена. Моята жена е моят собствен живот.

Не вярвам, че светът може да стане по-добър. Вярвам, че си струва да се опитваме да не го правим по-лош.

Разбира се, човекът може да бъде обичан – ако го познаваш не прекалено отблизо.

Не си струва да се спасява светът, просто спасете поне един човек.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *