Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторът на поредицата трилъри за Габриел Алон Даниъл Силва обожава Ф. С. Фицджералд и дори е кръстил сина си Николас на един от героите от „Великият Гетсби“. Ето какво още разкри Силва за любимите си книги и читателските си навици за в. „Ню Йорк Таймс“.
Какви книги има на нощното ви шкафче в момента?
„Никога не ме оставяй“ на Казуо Ишигуро, „Нула К“ на Дон ДеЛило, „Въпросът на Финклер“ от Хауърд Джейкъбсън, „Sweet Tooth“ на Иън Макюън, „Pay Any Price“ на Джеймс Райзън, „Славея“ на Кристин Хана и „Undercover“ на Даниел Стийл.
Коя е последната велика книга, която прочетохте?
Наистина „великите“ книги вече са прочетени. Наскоро препрочетох „Лолита“ и за пореден път се впечатлих от удивителния език на Набоков. Само той може да направи отварянето на вратата на хладилник да звучи като поезия. Препрочетох и „Тихият американец“ на Греъм Грийн. Прозата му е по-хладна и пестелива от тази на Набоков, но не по-малко брилянтна. Напоследък се наслаждавам на „Mothering Sunday“ на Греъм Суифт, „Подчинение“ на Мишел Уелбек и „Истината и други лъжи“ на Саша Аранго. „The Other Side of Silence“ на Филип Кер беше добра компания по време на много дълги полети по време на последното ми литературно турне – Южна Франция, секс скандал и шпионски кръг в Кеймбридж. Съмърсет Моъм също е герой в този роман, което е забавна комбинация.
Имате ли любим автор?
„1984“ на Оруел е любимата ми книга с малка преднина пред „Тихият американец“ и „The Sheltering Sky“ на Пол Боулс. Ако трябваше да избера само две книги, които да чета до края на живота си, това щяха да са „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“. Синът ми е кръстен Николас на един от героите на Фицджералд, а дъщеря ми Лили, която не е кръстена на никоя от героините му, обича този автор повече и от мен, постоянно препрочита „Нежна е нощта“.
Кой е любимият ви жанр и кой избягвате?
Основно чета художествена проза, а нехудожествената е за моите проучвания. Никога не са ме привличали научната фантастика или фентъзи, всъщност втория жанр май никога не съм го чел. Обичам добрите кримки, но съдебните и съдебно медицинските ме отегчават. В собствените си творби се опитвам да избягвам технологията, доколкото е възможно, а в съвременния свят това е все по-сложно.
Как сте организирал книгите си?
Подредени са по теми, но във всяка група има логика, която само аз мога да видя. Например, имам голяма колекция от книги за Израел, ционизма и арабско-израелския конфликт – вероятно за някои изненадваща тема. Но сред тях има малка колекция книги за Саудитска Арабия и Египет. Отделно подразделение са книгите на израелския историк Бени Морис, както и тези за израелските тайни служби. Значима секция в библиотеката ми е тази за Холокоста, с няколко фокуса – върху Германия и съюзниците й, Ватикана и Римокатолическата църква, глобалната война с тероризма, войната в Персийския залив. Притежавам копие от всяка сериозна книга, посветена на британското разузнаване и наскоро ги прочетох като част от проучването за нов мой рома.
Художествената ми проза е подредена по автори и как иначе може да бъде? Но постепенно се изплъзва от рафтовете и завзема пода на офиса ми. Скоро няма да ми остане място за работа. Предполагам, че мога да мина на електронни книги, но никога не съм се интересувал много от тях. Книга ли е, щом всъщност не е книга?
Какво би изненадало хората в библиотеката ви?
Няколко книги на Сидни Шелдън с твърди корици, които са тайната ми наслада. До тях е пълната колекция на Доминик Дън, който също е бил голям почитател на Фицджералд. Но нещо ме кара да мисля, че е харесвал и Шелдън.
Коя е най-добрата книга, която са ви подарявали?
Предишният ми издател ми подари първо издание на „Нашият човек в Хавана“ на Греъм Грийн, която има специално място в библиотеката ми. Имам и копие с автограф на Морис Сендак на „Където бродят дивите неща“. Буб Удуърд беше така мил да ми подари подписана поредицата му „Пелена“, която е след най-ценните ми притежания.
Имате ли любим герой или злодей?
Моят герой Габриел Алон няма недостатъци, като изключим това, че е самотник и че е убил доста хора, повечето от които са заслужавали да умрат. Но като читател предпочитам герои с повече недостатъци, по-уязвими. Обожавам Макон Лийри от „Турист по неволя“ на Ан Тайлър, Барли Блеър от „Отдел „Русия“ на Джон льо Каре, Грейди Трип от „Wonder Boys“ на Майкъл Шейбон. Предпочитам антигероите пред злодеите, особено когато те са разказвачите, например Хумберт Хумберт на Набоков. Обожавам и злостната лондонска учителка Барбара Ковет от „Записки по един скандал“ на Зои Хелър. А как можем да пропуснем един от най-стилните злодеи на всички времена – Том Рипли на Патриша Хайсмит?
Какъв читател бяхте като дете?
И двамата ми родители бяха учители и у дома имаше много книги. Те бяха и запалени читатели, всъщност най-силният образ на майка ми е седнала на дивана с книга в ръка. Обичам да казвам, че съм чел добре, но и зле, защото четях както качествена, така и по-„евтина“ литература, което пък ми повлия, когато дойде моментът да оформя собствения си стил. Когато бях в четвърти клас, всеки ден след обяд учителят ни четеше на глас „Гроздовете на гнева“. Джон Стайнбек ме накара да искам да стана писател.
Ако организирате литературно парти, кои трима писатели бихте поканили?
Гор Видал и Норман Мейлър, а като рефер – Уилям Бъкли. Мисля, че бих подредил масата с хартиени чинии и пластмасови прибори, за да избегна кървавата баня.
