Има хора, без чието присъствие на земята животът ни щеше да бъде далеч по-празен и оскъден. Те са като дар, изпроводен ни от небесата, за да имаме куража да продължаваме да вървим незнайно накъде. Антоан дьо Сент Eкзюпери е един от тях. Неговият малък принц ни е дал толкова любов, упование, тъга и мъдрост, колкото никой друг в пустинята, из която най-често тътрим нозе. Хора като Екзюпери идват като мълния, осветяват мрака наоколо, а тътенът след нея още дълго ехти и буди в нас доброта, покаяние и милост към ближните ни.
Екзюпери живя кратко, но остави вечни съчетания от думи. Трудно можем да повярваме, че ще дойде време силата им да намалее и зарядът в тях да отслабне. Случи ли се, то ще значи, че се е появил свят, в който не си струва да се живее. Защото колкото и да се променят външните измерения на живота, в сърцевината му пулсират изконни слова, които са неговият двигател, смисъл и цел. Спрем ли да ги чувстваме и разбираме, то значи, че вече ни няма.
Затова – за да ни има – нека дълбоко и съкровено пазим изреченото от единиците, говорещи от наше име. И в дни като днешния 31 юли, които ни напомнят само края на един физически земен път, се присетим, че голямото и важното е отвъд него.
Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.
Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава, когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци, където добре работих.
Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч….
Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока.
Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…
Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се отнеме.
Човек никога не е доволен там, където е…
Когато осмислим своята роля на земята, макар и най-скромна и незабележима, едва тогава ще бъдем щастливи. Едва тогава можем да живеем и умрем спокойно, защото това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.
Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.
Много по-трудно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
Най-хубавото се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
Приятел е преди всичко този, който не те съди.
Ти живееш в това, което правиш, а не в тялото. Ти си това, което са твоите действия и няма друго твое Аз.
Преди да получиш, трябва да дадеш, както преди да се заселиш в своя дом, трябва първо да го построиш.
Живеем в отвратително време. Навсякъде е кал, тя цапа всекиго. Не мога да понеса, че тя ще докосне дълбоко личното ми. Ще го измърси. Моята вселена е не от мира сего.
Жестоко е да зърнеш рая и веднага да го изгубиш.
Не подлагайте на проверка приятелите и любимите си. Все едно те няма да я издържат.
Никога не губи търпение – то е последният ключ, който отваря вратата.
Трябва много да преживееш, за да станеш човек.
Хубаво е да имаш приятел дори ако скоро трябва да умреш.