Начало / Автори / Антоан дьо Сент- Екзюпери: „Това, което прави пустинята красива е, че някъде се крие кладенец.“

Антоан дьо Сент- Екзюпери: „Това, което прави пустинята красива е, че някъде се крие кладенец.“

034d69801d3e147e74daa219e1b7ec70Има хора, без чието присъствие на земята животът ни щеше да бъде далеч по-празен и оскъден. Те са като дар, изпроводен ни от небесата, за да имаме куража да продължаваме да вървим незнайно накъде. Антоан дьо Сент Eкзюпери е един от тях. Неговият малък принц ни е дал толкова любов, упование, тъга и мъдрост, колкото никой друг в пустинята, из която най-често тътрим нозе. Хора като Екзюпери идват като мълния, осветяват мрака наоколо, а тътенът след нея още дълго ехти и буди в нас доброта, покаяние и милост към ближните ни.

Екзюпери живя кратко, но остави вечни съчетания от думи. Трудно можем да повярваме, че ще дойде време силата им да намалее и зарядът в тях да отслабне. Случи ли се, то ще значи, че се е появил свят, в който не си струва да се живее. Защото колкото и да се променят външните измерения на живота, в сърцевината му пулсират изконни слова, които са неговият двигател, смисъл и цел. Спрем ли да ги чувстваме и разбираме, то значи, че вече ни няма.

Затова – за да ни има – нека дълбоко и съкровено пазим изреченото от единиците, говорещи от наше име. И в дни като днешния 31 юли, които ни напомнят само края на един физически земен път, се присетим, че голямото и важното е отвъд него.

the_little_prince_wallpaper

Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.

Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава, когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци, където добре работих.

Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч….

Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока.

Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…

Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се отнеме.

Човек никога не е доволен там, където е…

Когато осмислим своята роля на земята, макар и най-скромна и незабележима, едва тогава ще бъдем щастливи. Едва тогава можем да живеем и умрем спокойно, защото това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.

Много по-трудно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Най-хубавото се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Приятел е преди всичко този, който не те съди.

Ти живееш в това, което правиш, а не в тялото. Ти си това, което са твоите действия и няма друго твое Аз.

Преди да получиш, трябва да дадеш, както преди да се заселиш в своя дом, трябва първо да го построиш.

Живеем в отвратително време. Навсякъде е кал, тя цапа всекиго. Не мога да понеса, че тя ще докосне дълбоко личното ми. Ще го измърси. Моята вселена е не от мира сего.

Жестоко е да зърнеш рая и веднага да го изгубиш.

Не подлагайте на проверка приятелите и любимите си. Все едно те няма да я издържат.

Никога не губи търпение – то е последният ключ, който отваря вратата.

Трябва много да преживееш, за да станеш човек.

Хубаво е да имаш приятел дори ако скоро трябва да умреш.

gallery_big9

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...