Начало / Интервюта / Р. Дж. Елъри: Когато напишеш книга, тя оставя дупка в теб и трябва я да запълниш със следващата

Р. Дж. Елъри: Когато напишеш книга, тя оставя дупка в теб и трябва я да запълниш със следващата

207888_bОтскоро в книжарниците е „Тихата вяра в анегли“. Зад това нежно заглавие стои психологически трилър с вплетена хроника на Америка от началото на Втората световна война до средата на XX век.

Иначе портрет на писател, който съзрява бавно за литературната слава. В детството си той става свидетел на жестокост, която е безсилен да предотврати. За да преодолее чувството за вина, описва случилото се в епичен разказ, сплав от личния му живот и този на Историята. Критиците смятат, че литературният образ донякъде покрива истинския – на автора Роджър Джон Елъри, британец, роден в Бирмингам, осиротял на възрастта на героя си. Затова едно ангелско перо, още в началото на книгата се загнездва в ума му като знак на смъртта в Джорджия, а докато добие тежестта на писателско перо, носи страх и подозрение, брои жертви (на невръстни деца) и потъва в семейни драми. Пред очите на всички се разхожда убиец – близък, но неуловим. Паралелно с него се развива творецът – открит, но неразбран. Двамата се готвят за среща, отлагана с години…

„Тихата вяра в ангели“ излиза през 2007 г., продадена е в над 2,5 милиона копия и е преведена на двадесет и шест езика, включително японски, норвежки и литовски. Понеже ни впечатлиха професионалните похвати и амбициозният труд на Р.Дж.Елъри, предлагаме ви интервю с автора, дадено за wordznerd.com. Искрено препоръчваме романа му, ще ви хареса, ако сте фенове на „Спасителят в ръжта“, на „Да убиеш присмехулник“, или на „Истината за случая Хари Куебърт“.

Представете се. Разкажете ни, какъв път измина първата ви книга, преди да бъде публикувана?

Казвам се Роджър Джон Елъри и първата ми книга излезе в Обединеното кралство през 2003 г. Това беше краят на една петнайсетгодишна „борба“ в търсене на издателство, което да публикува нещо мое. Така първата книга, която издадох, всъщност беше 23-та, която бях написал, а периодът между ръкопис и договор с издател обхващаше петнайсет години! Имайте предвид, че осем от тях не бях писал нищо, поради различни разочарования и психически изтощения. Сигурен съм, че има автори, на които им се е получавало от първия път, но поне при мен не беше така и моето трудно пътуване си струваше.

Това пътуване включваше ли литературен агент?

Опитах се да работя с агент и се възползвах от услугите на неколцина, но без резултат. Мисля, че не притежаваха моята упоритост и се отказваха след два-три неуспешни опита да ми намерят издател. В крайна сметка сключих договор директно, а моят редактор ми предложи да си наема литературен агент, дори ме посъветва за разни възможности. Още тогава, въпреки че имах договор с един от най-добрите издатели в Обединеното кралство, само един агент пожела да се срещнем.  С него работим заедно и до днес.

Членували ли сте някога в писателски клуб?

Не, никога не съм бил в писателски клуб. На никого не съм давал да ми чете нещата, преди да ги изпратя. Само моята съпруга четеше някои ръкописи и беше убедена, че един ден ще ме издадат.utils

С кого първо споделихте новината, че ваша книга ще бъде публикувана?

С жена ми, разбира се. Тя каза само: „най-накрая!“

Важен ли е за вас редакторът?

Работата с добър редактор е като изучаване на нов предмет. Учил съм графичен дизайн, фотография, музика и знам, че работата с редактор започва по подобен начин. Има специфика при писането за масова аудитория. Твоят редактор обикновено е първият ти читател, той вижда пропуски, които ти не си забелязал. Една стара истина твърди: мъдър човек е онзи, който знае, че нищо не знае. Връзката ми с редактора стои на тази основа – той знае по-добре, може да ме научи на нови неща, работим и заедно усъвършенстваме книгата. Голям късметлия съм, че до мен е един от най-добрите редактори в страната.

Споделете ни нещо от вашето ежедневие като писател.

В продължение на години изписах на ръка около три милиона думи, а сега пиша на компютър. Ако нямам достъп до такъв, пак пиша на ръка и после набирам на компютъра вкъщи. Имам навик, след като завърша един текст, яростно да се заровя в него, да го мина отначало докрай и да се справя с всички недоглеждания, аномалии и грешки. Когато напишеш книга, тя сякаш оставя дупка в теб и трябва я да запълниш със следващата. Аз съм дисциплиниран, започвам рано сутрин. Опитвам се да пиша три-четири хиляди думи дневно. Трябва началото да зареди емоцията, която искам да предизвикам, мисля как книгата ще накара читателят да се чувства, дали ще я запомни… Преди отделях доста време на избора на заглавие, но в повечето случаи накрая то се променяше, затова вече не отдавам такова значение на заглавието, докато не завърша цялата книга.

Какво най-много ви вдъхновява? Други хора, автори, книги?

Търся книги от писатели, спрямо които се усещам тромав и непохватен. Обичам филмите, музиката. Вдъхновен съм от великите постижения на хората, независимо в коя сфера. През всичките тези години, въпреки многото откази, ме държеше един цитат от Бенджамин Дизраели: „Успехът се крепи на неотклонната цел“.

Каква е целта на вашите истории? Защо пишете?

2440137Винаги съм мислил креативно, още от дете. Моите първи интереси бяха свързани с изкуство, фотография, музика. Преди да стана на 22 г. нямах намерение да пиша. Спомням си един разговор с приятел за книга, която е прочел… той беше толкова ентусиазиран! Помислих си, че би било добре да постигна такъв ефект. Още същата вечер, през ноември 1987 г. започнах първата и постепенно написах 23 книги. Веднъж като тръгнах, просто не можех да спра. Иначе, това към което се стремя – както казах, най-важно е да предизвикам емоция в читателя. Няма нищо по-интересно в живота от самите хора, от способността им да преодоляват трудности и да оцеляват. Аз пиша драми и в тях се старая да пресъздам пълния спектър от човешки емоции. Това ме привлича.

Промотирате ли книгите си?

Бил съм в стотици библиотеки да представям първата си книга. Направих си профил в туитър, фейсбук, собствен сайт и всякакви  неща, които биха изкарали името ми на преден план. Ходих по фестивали, семинари, подписвах книги и правех всичко, което се изискваше от мен. Мисля, че книгоиздаването драстично се промени през последните 20 години. Променил се е и самият начин, по който се четат книги и затова трябва ние – авторите и издателите – да се приспособим колкото може по-бързо. В аудиовизуална епоха сме и тихото четене започва да изчезва. Докато всички се опитват да разберат защо продажбите на книги са се влошили толкова много в Обединеното кралство, като че ли пренебрегват факта, че нивата на грамотност са се сринали, образователните стандарти са рекордно ниски и удоволствието от четенето вече го няма. Предполага се, че електронните книги и други цифрови формати допринасят за този спад, но това е без значение, изтеглянията в интернет не компенсират дефицита в продажбите. Макар да не е реалистично, аз съм оптимист и се надявам, че можем да съживим книжния пазар. Все още издаваме повече книги на глава от населението от която и да е държава в света и мисля, че носим отговорност да запазим това, което сме създали с нашия език.

Може ли да дадете някои съвети на тези, които искат да публикуват?

Да следват принципа на Дизраели, който споделих. И още нещо, което смятам, че е важно – най-лошата книга е тази, която пишете, за да се хареса на другите, а най-успешна – онази, която сте убедени, че пишете за себе си. Няма формула за добра книга. Не можеш да предвидиш какво ще бъде успешно. Ако се опитате да яхнете вълната и да сграбчите актуалните жанрове, неизбежно книгата ще живее толкова, колкото трае интересът към нея, до мига, в който хората не последват нова мода.

Превод на интервюто: Димитър Димитров -„Хеликон – Шишман“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *