Начало / България / Парадокс: Да си потиснат е признак на неосъзната жизненост

Парадокс: Да си потиснат е признак на неосъзната жизненост

Loshoto_nastroenie Cover 1Излезе книгата на на френския психиатър Мишел Льожоайо „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“ (изд. „Факел експрес“).
Понякога всички ние се чувстваме потиснати, нещастни и в лошо настроение. Това обаче съвсем не означава, че сме болни. За да се пребори с пристъпите на меланхолия, нашето тяло притежава необикновени способности и ресурси. В главата ни работи истинска фабрика за щастие. Как да живеем по-добре и да открием съкровищата от енергия, скрити у всекиго от нас – ето на какво ни учи със своите размисли, съвети и упражнения професор Мишел Льожоайо.
Кои храни, растения и цветове да избирате, как да се усмихвате и тичате за здраве, каква музика да слушате и какви музеи да посещавате, за да стимулирате молекулите на доброто настроение – всичко това ще разберете, като прочетете тази книга. Защото животът без токсични вещества и медикаменти е оръжие за масово поразяване на депресията.
Простите техники, в чиято основа е залегнал здравият разум, доказани и научно, и в медицинската практика – и описани по най-достъпния и увлекателен начин от проф. Льожоайо, ще ви помогнат да се харесвате, да си прощавате, да виждате и предвиждате само хубавото в живота, за да го и изживеете пълноценно.

Мишел Льожоайо е професор по психиатрия в Парижкия университет „Дени Дидро“. Специалист по адиктология, той е автор на множество научни статии, изследвания и книги, сред които „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“ (2016), нашумяла далеч извън пределите на Франция и превърнала се за броени месеци в международен бестселър.

ОТКЪС

ПРАВЕТЕ РАЗЛИКА МЕЖДУ ПОТИСНАТОСТ И ДЕПРЕСИЯ

Действието не винаги носи щастие.
Но няма щастие без действие.
Бенджамин Дизраели

Да си потиснат е признак на неосъзната жизненост. Парадокс? Едва ли! Всеки един от нас е способен да преодолява лошото настроение, тъгата, носталгията или съжалението. Притежава неизползвани съпротивителни сили дори когато му се струва, че всичко върви наопаки. Така мисля аз и моето убеждение почива на практиката ми като лекар и психиатър. То е потвърдено и от последните експерименти с мозъка. В медицината и психологията здравият разум е по-полезен, отколкото си мислим.

Лошото настроение е нещо нормално и не означава болест. Хората, които не вярват в това, смятат, че нормалният живот протича като дълга спокойна река. Споделят и най-лекия пристъп на тъга, разказват ви го подробно и се опитват да ви внушат, че и вие трябва да бъдете тъжни като тях.
Има ли човек, който да не е бил излаган на постоянните атаки от страна на тези активни защитници на черногледството? На онези, които не спират да се оплакват и поддържат мрачното си настроение така, както други се грижат за здравето си?
Има ли човек, който да няма сред приятелите си или в семейството хора, които, без да се притесняват, ви заливат с катастрофалните си предсказания, с отчайващите си и отчаяни душевни терзания?
Те са недоволни от всичко – от себе си, от близките си, от работата си, от света, който очевидно не се върти в правилната посока.
Те ви (ни) изтощават, натоварват, още повече, че не знаем какво да им отговорим. Можем да им противопоставим единствено нашето раздразнение или нетърпение.
На онзи, който непредпазливо ги е попитал как са, те отговарят с отчаян вид: „Как да съм…“

Вместо да изразходват толкова енергия, за да се оплакват, те биха могли да променят – както ще направите вие, след като прочетете обясненията в настоящата книга, – начина си на живот и да проумеят причините за отрицателните си емоции.
Пристъпите на униние няма да ви завладеят, ако им противопоставите няколко прости техники, които понастоящем се потвърждават от задълбочени проучвания. Продължителната потиснатост вече не е нещо фатално. Тя не е болест, коятоима нужда от специално и сложно лечение.

Все по-често при мен идват да се консултират мъже и жени, които се питат дали не са депресирани, само защото имат чувството, че не изразходват напълно енергията си. Въпреки това те не са болни. Те се самозаблуждават. Не умеят да виждат и преценяват качествата си, нито да ги използват.

Винаги притежаваме повече енергия, отколкото предполагаме. Сигурен съм в това и ще убедя и вас.

Да се научим да владеем душевните си състояния

Душевните ни състояния не са болест като депресията. Те не се обясняват с биологични нарушения, нито с грешка на мозъка, нито с неуредици в обществото.
Хората, които от време на време изпитват пристъпи на тъга, не ме безпокоят. Те водят „човешки живот“ – с неговите усложнения и неизбежни неприятности. Тревожа се повече за онези, които твърдят, че се чувстват прекрасно и никога не изпитват съмнения или стрес.
Питам се какво ли крият от другите или от себе си. Само роботите и тежко болните не изпитват пристъпи на тъга. Признак за добро здраве и нормалност е да се чувстваш понякога тъжен и потиснат… стига тези състояния да не са много тежки и продължителни.
Но здравето ни ще бъде още по-добро, ако се научим да не изпадаме в подобни мрачни периоди.

Превод от френски Галина Меламед

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

maxresdefault

Тихомир Иванов: Камино пречиства, ако му се довериш

Истински духовен катарзис ни предлага Тихомир Иванов – млад човек, описал своите преживявания като пилигрим …