Начало / България / Парадокс: Да си потиснат е признак на неосъзната жизненост

Парадокс: Да си потиснат е признак на неосъзната жизненост

Loshoto_nastroenie Cover 1Излезе книгата на на френския психиатър Мишел Льожоайо „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“ (изд. „Факел експрес“).
Понякога всички ние се чувстваме потиснати, нещастни и в лошо настроение. Това обаче съвсем не означава, че сме болни. За да се пребори с пристъпите на меланхолия, нашето тяло притежава необикновени способности и ресурси. В главата ни работи истинска фабрика за щастие. Как да живеем по-добре и да открием съкровищата от енергия, скрити у всекиго от нас – ето на какво ни учи със своите размисли, съвети и упражнения професор Мишел Льожоайо.
Кои храни, растения и цветове да избирате, как да се усмихвате и тичате за здраве, каква музика да слушате и какви музеи да посещавате, за да стимулирате молекулите на доброто настроение – всичко това ще разберете, като прочетете тази книга. Защото животът без токсични вещества и медикаменти е оръжие за масово поразяване на депресията.
Простите техники, в чиято основа е залегнал здравият разум, доказани и научно, и в медицинската практика – и описани по най-достъпния и увлекателен начин от проф. Льожоайо, ще ви помогнат да се харесвате, да си прощавате, да виждате и предвиждате само хубавото в живота, за да го и изживеете пълноценно.

Мишел Льожоайо е професор по психиатрия в Парижкия университет „Дени Дидро“. Специалист по адиктология, той е автор на множество научни статии, изследвания и книги, сред които „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“ (2016), нашумяла далеч извън пределите на Франция и превърнала се за броени месеци в международен бестселър.

ОТКЪС

ПРАВЕТЕ РАЗЛИКА МЕЖДУ ПОТИСНАТОСТ И ДЕПРЕСИЯ

Действието не винаги носи щастие.
Но няма щастие без действие.
Бенджамин Дизраели

Да си потиснат е признак на неосъзната жизненост. Парадокс? Едва ли! Всеки един от нас е способен да преодолява лошото настроение, тъгата, носталгията или съжалението. Притежава неизползвани съпротивителни сили дори когато му се струва, че всичко върви наопаки. Така мисля аз и моето убеждение почива на практиката ми като лекар и психиатър. То е потвърдено и от последните експерименти с мозъка. В медицината и психологията здравият разум е по-полезен, отколкото си мислим.

Лошото настроение е нещо нормално и не означава болест. Хората, които не вярват в това, смятат, че нормалният живот протича като дълга спокойна река. Споделят и най-лекия пристъп на тъга, разказват ви го подробно и се опитват да ви внушат, че и вие трябва да бъдете тъжни като тях.
Има ли човек, който да не е бил излаган на постоянните атаки от страна на тези активни защитници на черногледството? На онези, които не спират да се оплакват и поддържат мрачното си настроение така, както други се грижат за здравето си?
Има ли човек, който да няма сред приятелите си или в семейството хора, които, без да се притесняват, ви заливат с катастрофалните си предсказания, с отчайващите си и отчаяни душевни терзания?
Те са недоволни от всичко – от себе си, от близките си, от работата си, от света, който очевидно не се върти в правилната посока.
Те ви (ни) изтощават, натоварват, още повече, че не знаем какво да им отговорим. Можем да им противопоставим единствено нашето раздразнение или нетърпение.
На онзи, който непредпазливо ги е попитал как са, те отговарят с отчаян вид: „Как да съм…“

Вместо да изразходват толкова енергия, за да се оплакват, те биха могли да променят – както ще направите вие, след като прочетете обясненията в настоящата книга, – начина си на живот и да проумеят причините за отрицателните си емоции.
Пристъпите на униние няма да ви завладеят, ако им противопоставите няколко прости техники, които понастоящем се потвърждават от задълбочени проучвания. Продължителната потиснатост вече не е нещо фатално. Тя не е болест, коятоима нужда от специално и сложно лечение.

Все по-често при мен идват да се консултират мъже и жени, които се питат дали не са депресирани, само защото имат чувството, че не изразходват напълно енергията си. Въпреки това те не са болни. Те се самозаблуждават. Не умеят да виждат и преценяват качествата си, нито да ги използват.

Винаги притежаваме повече енергия, отколкото предполагаме. Сигурен съм в това и ще убедя и вас.

Да се научим да владеем душевните си състояния

Душевните ни състояния не са болест като депресията. Те не се обясняват с биологични нарушения, нито с грешка на мозъка, нито с неуредици в обществото.
Хората, които от време на време изпитват пристъпи на тъга, не ме безпокоят. Те водят „човешки живот“ – с неговите усложнения и неизбежни неприятности. Тревожа се повече за онези, които твърдят, че се чувстват прекрасно и никога не изпитват съмнения или стрес.
Питам се какво ли крият от другите или от себе си. Само роботите и тежко болните не изпитват пристъпи на тъга. Признак за добро здраве и нормалност е да се чувстваш понякога тъжен и потиснат… стига тези състояния да не са много тежки и продължителни.
Но здравето ни ще бъде още по-добро, ако се научим да не изпадаме в подобни мрачни периоди.

Превод от френски Галина Меламед

Прочетете още

22

Светът се прощава с Луиз Хей

На 90 г. си отиде Луиз Хей, жената, която не просто вдъхнови, а буквално преобрази …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *