„Хеликон” поведе бургаската чета по стъпките на Ботев

07.06.2017 България, Събития

Преди дни завърши традиционният Национален туристически поход „По стъпките на Ботевата чета Козлодуй-Околчица“. В най-голямата родна инициатива от такъв характер участваха близо 700 ентусиазирани ученици и техните ръководители и над 100 студенти и индивидуални туристи. Ученическите групи бяха от 10 области на страната, като 13 групи – от Врачанска област, 5 – от Благоевградска и по 2 групи от Старозагорска, Софийска и Великотърновска. С по една група участваха областите Кърджалийска, Видинска, Пловдивска, Ямболска и Бургаска. За тази, последната, ни е думата.

Досега неколцина млади бургазлии бяха участвали като гости в групи от съседни градове. Спомените от вълнуващите преживявания ги топлели и в най-студените зимни дни, затова си казали: „Ние да не сме на петел човката, че Бургас да си няма своя група!” И тръгнали да търсят подкрепа. На тая врата потропали, на оная – отговорът бил един и същ: прекрасна ви е идеята, браво, но нямаме възможност, защо не се обадихте по-рано, съжаляваме. Додето накрая не приплакват на „Хеликон”. Е, как най-голямата българска книжарска верига да не се отзове на такава молба! Още повече, когато отбелязва своята 25-а годишнина!

На бърза ръка „Хеликон” организира микробус за петнайсетимата горди бургаски наследници на Ботев, намира им ръководител, координира пътуването с отговорните лица и служби, оборудва младите туристи и ги изпраща за Козлодуй. А това, което изживяват там, най-добре разказват те самите:

Яница Панайотова:
Въпреки ранното ставане, въпреки студените нощи и сутрини и адската жега през деня, въпреки пришките и мускулната треска, въпреки липсата на съвременните удобства, към които всеки от нас е привикнал, съм щастлива, че имах шанса да се включа в 71-ия Национален поход „По пътя на Ботевата чета“. Успях да се откъсна от шума на града и да се отдам на природата. Запознах се с много хора от различни краища на България, създадох нови приятелства, видях как групи от различни градове си помагат и се подкрепят не само физически, но и емоционално, любувах се на красивата природа на нашата Родина и доказах на себе си, че 120 км не са толкова много и че с удобни обувки, задружен отбор и настроение дори могат да бъдат удоволствие!
Забавлявах се, научих и опитах нови неща и ако имам възможността, догодина отново ще се включа!

Симона Тодорова:
Този поход беше емоционален и родолюбски празник на душата. Там се чувствах човек сред хора, а не консуматор на натоварената цивилизация. Обичам отбора на Бургас! Толкова здраво се държахме, че сега имаме синини от любов!
Бях на земния Рай!

София Дряновска:
През 2016-а аз, Кристияна Бурдева и Теодос Ралев се включихме в похода с ученическа група от Айтос. Влюбена в българския дух и отборността на лагерниците, реших, че на всяка цена трябва да съществуват бургаски представители. През 2017-а година, когато групата е вече факт, удовлетворението от сбъднатата ми мечта е огромно и планирам догодина групата да е двойна, за да могат повече хора да усетят магията на колективната почит. Благодарна съм на всеки от групата, показал силен характер през тези 120 километра. Радвам се, че доказахме, че липсата на опит в планината може да се замести със силен дух. Най-вече благодаря на книжарници ”Хеликон”, които подкрепиха каузата ни без да получават особено в замяна и без които пътуването ни нямаше да се осъществи.

А Яница добавя:
Имаме няколко „песнички“, които съчинихме там, ето най-сполучливата:

С песни на уста вървим
Бургас е тук непобедим
Смело ще вървим напред
Ще покорим върхове безчет
Вървете викайте зовете
Върхът със Ботев превземете
Финалът му е вече тук
Стегнете се сега напук
Дори крака да влачим морно
Накрая пак ще е отборно
Пришки рани колена
Взимайте ги на шега
Отказване е дума чужда
Духът ни с ярост се пробужда

Препинателните знаци отсъстват, защото как да изпееш точки и запетаи?:)

Така че, млади българи от цялата страна, вземайте пример от бургаските си приятели. Там, където държавните и общинските институции не помагат, търсете родолюбивите български фирми. От вашето поколение зависи да съхраним паметта и делото на Христо Ботев и, в частност, този чудесен традиционен поход.
До догодина!