Начало / Критика / „И додето се раждат лъчите” отваря очите към нова реалност

„И додето се раждат лъчите” отваря очите към нова реалност

Кристина Цонева

ил. 1Силната история е едновременно обикновена и необикновена. Ако е твърде странна няма как да си я представиш реално, да те трогне дълбоко, и обратното – иначе не ще успее да те впечатли”.

Да, историята на Йордан Йорданов – Юри е силна по всички критерии. Той е един от майсторите на българската фотография на ХХ век. За него се сещат само хора от средата на века, а новото поколение биха привлекли наградите, които е печелил от редица фотоконкурси в Мюнстер, Сан Франциско, София, Пловдив. Също впечатляващи са участията му в изложби в Мюнхен, Токио, Хюстън, Лозана, Мексико Сити, Цюрих, Братислава и много български градове. Негови фотографии притежават някои от най-големите галерии по света.

Романът е литературен жанр. А литературата, казват теоретиците, е това, което променя вътрешния ни свят. Докато науката променя и изгражда света, литературата изгражда човека. Тогава „И додето се раждат лъчите” е сто процента роман, тъй като е книга, която отваря очите ти към една нова реалност. Показва цялата пъстрота на живота, представяйки го черно-бял, защото такъв го вижда Юри в обектива до последния си миг. Той е от първите фотографи у нас, които въвеждат цветната фотография, но в края на житейския си път се отказва от нея. Твърди, че истината е именно в черно-белите фотографии (не позволява произведенията му да бъдат наричани „снимки”).

ил.2

Според критиците общ критерий за оценка на едно художествено произведение няма и не би трябвало да има. Така е и в живота – често сме погълнати от вечно повтарящо се съревнование, догонване, имитиране на някакъв идеал, вместо да оценяваме и поправяме собствените си критерии. Животът като родово понятие е съставен само и единствено от всевъзможни видове лични истории. Свързани помежду си, те образуват голямата социална картина. Това показва в книгата си и Георги Караманев. Авторът е заместник главен редактор на „Списание 8”, за което пише от 2009 г. насам. Той е журналист по образование. Преди да започне работа там, работи във в. „24 чса”. Това е дебютният му роман. Определя го именно така. Роман, който представя живота на един реален, силен, житейски персонаж. С други думи − биографичен. Ако такова жанрово определение може да съществува, то е точно за тази книга.

ил.6

Всеки има своята история, всеки има това, заради което пътят му си струва да се разказва и би могъл да бъде интересен на другите. Ако сме избрали да не се вглеждаме един в другиго в търсенето, а да се вторачваме в телевизори, монитори, от това не печелим. Също както ако се откъснем от собствения контекст. Ако се разглеждаме и представяме само отделно от другите – тези преди или след нас. Ако забравим, че пламъкът на смисъла трябва да се предава нататък и това е едно от малкото неща, които ни пазят от обезличаване.”

ил.4

В интервю Караманев определя Юри като искрен и директен, понякога дори до бруталност, но несъмнено честен и честолюбив, обичан и обичащ. С чувство за хумор и точен поглед, склонен да провокира, за да отлепи маските и да извади истинското лице на човека насреща. И, разбира се, голям талант, който освен с фотография се е занимавал с рисуване, поезия и критика.

Част от професионалната кариера на Юри минава в популярното в близкото минало списание „Лада”, наричано социалистическия „Вог”. То е първото, което успява да внесе западни тенденции в модата у нас.

ил.5

Въпреки, че е моден фотограф, всяка събота и неделя Юри, въоръжен с фотоапарата си, обикаля китни български села и улавя непринуденото ежедневие на хората им. Освен емблематични снимки като „Сталкера” (на корицата на книгата), друга − на четири възрастни жени, които за пръв път виждат морето, той оставя и портрети на знаменити българи като Златю Бояджиев, Тодор Колев, Невена Коканова, Ваня Цветкова.

С книгата „И додето се раждат лъчите” читателят държи в ръка събрани истории от два века, от два режима. Силни и противоречиви. В тази история, побираща още куп други, има сладко-горчиви моменти, поуки, размисли, любов(и) и много смисъл.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *