Лира Литературно-рекламна Агенция
Виждали сме по време на лекции, литературни четения и срещи с писатели как хора ядат, говорят шумно или просто са невъзпитани. Там се срещат много прекрасни хора, но и много груби представители на читателската общност. В сезона на панаирите, фестивалите и представянията Ви предлагаме няколко препоръки как да не попаднете сред втората категория посетители, събрани от сайта www.bookriot.com.
Успокойте се!
Да, на опашка за раздаване на посвещения сте, приближавате входната врата или дори масата и писателя. До вас има двама души, всички се опитвате да минете по-напред. И изведнъж се оказва, че им водите с една крачка и ви обхваща усещането за победа. Ще стигнете минута по-рано или стол по-напред от тях. Всички разбираме бързането – по-добрите места означават по-добра гледка, минутата време е по-бързо получаване на заветното посвещение. Но това е ценно, само ако живеете наистина далече или ако времето ви е ценно до минута.
Всички искаме автограф
Всички сме се събрали с една цел, затова е време да оформим подредена опашка. Наистина ли ще изпреварите човека до вас? Дори ще го избутате? Буквално ще тичате, за да сте първи? Блъскали са ни, бутали са ни на претъпкани книжни сборища и дори опитни книжари не са успявали да въведат ред. Очевидно е неприятно, когато авторът разполага с ограничено време и се намираме в такава блъсканица, но дори в такава ситуация е добре да послушаме организаторите. Ако вие се втурнете към подиума и други ще го направят и това ще съсипе преживяването на доста хора, които са решили да проявят нужното уважение. В допълнение, ако книжарите са заети да се опитват да запазят реда по време на събитието, те няма да могат да си свършат основната работа, а именно да ви подготвят за самата среща с писателя. Ако опашката е подредена и възпитана, повече хора получават подписаните си книги по-бързо, повярвайте ми.
Спазвайте правилата!
Всички сме го преживявали – носите всичките си книги на този писател, а на входа ви казват, че той ще подписва само новото заглавие. Единственото решение е да си поемете дълбоко въздух и да махнете от купчината за подписване старите издания. Писателите също са с ограничено време и имат много основателни причини за това. Помислете си как днес ще са тук, утре – в друг град, а другиден – може би даже в чужбина. А сега се огледайте, вижте колко хора сте се събрали и само се опитайте да си представите схващането на ръката след няколкостотин посвещения. После с помислете за цялата енергия, която те вече са вложили във вас, читателите, пишейки. Имате опции. Първата е да ангажирате приятел и да си разпределите вашите книги, ако носите по-голям купчина. Ако това не е вариант, можете да чакате и когато стигнете до масата за подписване, да го ударите на молба. Но наистина ли искате да се отнасяте към любимите си автори като към машини за автографи? И ако книжарите или издателите помолят да не се снима, нима ще помолите за обратното?
Уважавайте времето на другите!
Писателят ще оцени всяка ваша похвала или критика, но му предстоят може би още 100 или 200 книги за подписване, както и много хора, носещи ги и чакащи за кратък разговор. Помислете дали не е по-добре да напишете на автора писмо, в което излагате всичко, което бихте искали да му споделите. По този начин ще успеете да си кажете всичко. Също така можете да се подготвите – да напишете името си на мястото, където ще бъде вписано посвещението или ако снимките все пак са разрешени, фотоапаратът ви да е готов за тях. Така ще спестите време и нерви на всички присъстващи и най-вече на себе си.
