Лира Литературно-рекламна Агенция
Една от звездите на скандинавската криминална литература Ю Несбьо е роден на 29 март 1960 г. в Осло, Норвегия. Напуска училище, за да стане футболист, отбива военната си служба, завършва гимназия с отличие. Завършва финанси и започва да работи като финансист. Същевременно е автор на песни, китарист и солист на „Ди дере“, която в един момент е най-продаваната норвежка група. Напуска Норвегия и през 1996 г. заживява в Австралия. Първата му книга, „Прилепът”, е написана през 1997 г. и печели награди и международно признание.
Заживява в Бангкок и пише „Хлебарките”. Следващият му роман, „Червеношийката”, е вдъхновен от желанието на починалия му баща да напише книга за своите преживявания като доброволец във Втората световна война.
В класацията на „Пъблишърс уикли” Несбьо е сред 20-те най-продавани автори в САЩ за 2009 година. „Червеношийката” е обявен за най-добрия норвежки криминален роман на всички времена в Норвегия в класация на читателите. Номиниран е за наградата „Едгар“ през 2009 г.
Към май 2011 г. Несбьо е продал около 2 млн. книги в Норвегия. Към юни 2012 г. са продадени около 14 млн. негови книги в световен мащаб.
Наскоро Несбьо гостува в рубриката „На по книга“ на в. „Ню Йорк Таймс“. Ето какво каза той за известното издание:
Какви има на нощното ви шкафче в момента?
Те са толкова много, че трябва да използвам пода. Най-отгоре са биографията на Елвис Костело, както и „On Killing: The Psychological Cost of Learning to Kill in War and Society”, която използвам за изследванията си за книгата, която пиша. Там е и „Shark Drunk” на Мортен Строкнес, която не е художетвена, разказва се за двама приятели риболовци. Пълна е с анекдоти, факти за морския живот и за живота по крайбрежието на Норвегия като цяло, за лова на големи риби, каквито предполагам, че никога няма да уловя. Книгата е като риболова – не е точно за хващането, а за процеса.
Коя е последната страхотна книга, която прочетохте?
Страхотна като да те грабне изцяло – преди няколко години, „Моята лична борба” на Карл Уве Кнаусгор. След първите 20 страници заключих, че това е добър роман, въпреки че не бяха на едно ниво.
Коя класическа книга сте прочели наскоро за първи път?
Все още чета „Изгубени илюзии” на Оноре Балзак. Чета бавно и по няколко книги едновременно, така че книгите се задържат на купчината ми по година и отгоре. Понякога журналистите ме наричат продуктивен писател, което не знам дали е добро или лошо. Но при всички положения не съм продуктивен, Балзак е бил такъв. Той е будувал по цяла нощ с кафе и още кафе, нощ след нощ, година след година. Така се пишат 85 романа, повечето от които дебели тухли, изпълнени с детайлна и добре проверена информация. Щяха ли да са толкова добри романите му, ако беше написал само 42, например? Може би, а може би не.
Кои са любимите ви норвежки писатели?
Преди всичко Кнут Хамсун. Но харесвам и съвременни писатели като Пер Петерсон („Хайде да крадем коне”), Юхан Харстад („Max, Mischa and the Tet Offensive”) и Ларс Соби Кристенсен („Полубрат”).
Кои са любимите ви криминални писатели?
Всъщност не чета много криминални романи, никога не съм го правил. Изключение прави Джим Томпсън, на когото съм изчел почти всичко. Вероятно любимият ми норвежки криминален писател е Карин Фосум. Харесвам и Денис Лихейн, Лорънс Блок, Майкъл Конъли и Джеймс Лий Бърк. Има и още. Добре де, явно чета и криминални романи.
Какво четете, когато работите върху книга? И какво избягвате в този период?
Нямам определени правила, но по чисто практични причини чета литература, която ми помага в проучванията. Наясно съм, че нещата, които чета, слушам и гледам, ще повлияят писането ми, но не съм толкова стриктен в „диетата” си. Имам предвид, че процесът е естествен – живееш, преживяваш и смилаш всичко, което по мистериозен начин завършва върху белия лист. Но нямам идея дали е по-добре да четеш добър роман за вдъхновение или лош, за да се почувстваш по-добре от това, което самият ти пишеш. Все пак мисля, че идеята да се запазиш „чист” е наивна.
Какво ви мотивира най-много в работата ви?
Нямам идея. Мисля, че това ме задвижва – всичко ме връхлита неочаквано. Да си мотивиран е напрягащо, а аз съм мързелив, затова, когато усетя, че ме карат да пиша, издигам преграда. Но когато тази преграда я няма и най-малкият детайл, и едно-единствено изречение, сладкото усещане на тъгата ме връхлитат за секунда.
Как четете – на хартия или четец, по една книга или много едновременно, сутрин или вечер?
Чета на хартия, но не съм против четците, както и аудиокнигите, за мен е важна историята, не устройството. Все пак книгата има най-добрата форма. Ако измислят нещо по-добро, ще се пренасоча. То е като колекцията ми с музика – всичко вече е дигитално, а не на винил. Тъжно е, но не чак толкова.
Как организирате книгите си?
По азбучен ред. Но имам книги навсякъде и би било твърде трудоемко да ги организирам постоянно, затова от време на време си правя нов рафт и започвам нова колекция от А. В момента имам четири такива, започнати наново. Майка ми беше библиотекар и вероятно не би го одобрила.
Има ли книги, които хората биха се изненадали да видят на купчината ви за четене?
Чел съм всичко и никой не се е изненадвал от нищо. Имам дори книга за поправка на коли, въпреки че никога не съм го правил, дори нямам кола.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали напоследък като подарък?
За 40-ия ми рожден ден помолих гостите, които все пак настояваха да ми подарят подарък, да ми донесат книга, която смятат, че трябва да прочета. Можеха да я изберат и от собствената си библиотека, но да напишат едно-две изречения защо е точно тази книга. Разбира се, някои донесоха нови книги, защото искаха да си запазят своите, окапани с кафе или с бележки по краищата, огънати страници. Аз така бих постъпил. Книгите, получени на този рожден ден, са най-добрата ми колекция към момента.
Какъв читател бяхте като дете и кои книги и автори най-много ви харесваха?
Като дете през по-голяма част от времето играех футбол. Но братята и приятелите ми ме наричаха книжен червей и вероятно съм бил такъв. Обичах Марк Твен и все още е така.
Ако можехте да препоръчате по една книга на норвежкия премиер и на американския президент, кои щяха да са те?
Не вярвам премиерът да приеме книжна препоръка от мен. Когато се запознах с предишния ни министър-председател Йенс Столтенберг, той ми разказа, че при първата си среща с краля се заговорили за книги, вероятно за стопяване на напрежението. И премиерът казал, че е чел книгата ми „Червеношийката”. Когато кралят го попитал за какво се разказва, Столтенберг му казал, че е за убийство на краля и цялата монархическа фамилия.
Кои трима писатели, живи или мъртви, бихте поканили на литературно парти?
Чарлз Буковски, Джим Томпсън, Ърнест Хемингуей – отчасти защото се възхищавам от работата им, отчасти защото не мога да готвя, а с тях не би ми се наложило.
Коя книга сте очаквали да харесате, а не сте? И коя беше последната книга, която така и не завършихте?
Имам проблем с незавършването на книги, дори успях да дочета „Алхимикът” на Паулу Коелю, вероятно защото е толкова кратка. Помня, че запратих към стената „Бял шум” на Дон Делило, но продължих да я чета, защото винаги има някаква полза. И наистина си заслужава, дали в някой абзац, дали в забавен диалог, но се откриват попадения.
Коя ваша книга ви е любима?
„Червеношийката” беше пробивът ми като писател. Действието се развива в съвременно Осло, но има отглас и от Втората световна война, когато Норвегия е окупирана от Германия, а млади норвежци се присъединяват към армията й, за да се бият срещу Русия, с която делим граница и която виждат като по-голяма заплаха за независимостта. От другата страна са тези, които са се включили в съпротивата. Баща ми е бил на 19 години, когато като доброволец се е бил на страната на Германия при обсадата на Сталинград. Майка ми, пък, както и цялото й семейство, били част от съпротивата. Така че тази книга е и много лична.
Кой бихте искали да напише биографията ви?
Някой толкова слаб, че да не я публикуват.
Как решавате какво ще четете – ревюта, препоръки, проучвания, по настроение?
С изключение на проучванията, не планирам четивата си. Чета каквото е най-отгоре на купчината на пода до леглото. Как книгите попадат там първоначално често ми е трудно да си спомня.
Коя е следващата книга, която ще четете?
Нямам идея. Или чакайте, биографията на Кийт Ричардс е в купчината. Тази книга е учудващо дебела за човек, който твърди, че е забравил по-голяма част от миналия век.
