Какво търси хунският вожд Атила в „Именника на българските владетели”?

Къде се крие истината за Древнобългарския календар и Именника на българските владетели? Как се е появил древнобългарският календар? Какво представлява той? Има ли общо първото име в „Именника на българските владетели” с хунския владетел Атила? Какво крие известната Розета от Плиска? Отговорите на тези въпроси намираме в книгата „Древнобългарският календар и Именникът на българските владетели – митове и реалности“ от Живко и Иван Войникови.
Какво (не) знаем за три от най-обсъжданите теми, свързани с древните българи: техния календар, Именника на българските владетели и Розетата от Плиска? Братята Живко и Иван Войникови детайлно разглеждат хипотезите и фактите около всяка от тях в съвместната си книга „Древнобългарският календар и Именникът на българските владетели – митове и реалности“ (изд. „Сиела“). Авторите сравняват наличните теории, извори и данни по тези теми и отсяват псевдонаучните твърдения.
Изданието „Древнобългарският календар и Именникът на българските владетели – митове и реалности“ (с подзаглавие „Един паметник на древнобългарската астрология“) има за цел да хвърли повече светлина в морето от твърдения и хипотези, за да открием какво действително знаем за така важните символи на древните български племена.
Авторът на предговора, археологът и заместник-кмет на София д-р Тодор Чобанов, обобщава: „Настоящата книга представлява най-задълбоченото до момента проучване на български по темата за възникването и характера на дванадесетгодишния животински календар. И макар че не се дават ултимативни отговори на ключовите въпроси, а се изказват деликатни предположения, изследването е важна крачка напред, стъпваща на редица чуждоезични източници.“
Оформлението на корицата на книгата е на Живко Петров.
Живко Войников е родом от Хасково, но живее в Стара Загора. Работил е като лекар и е бил началник „Медицинска служба” в ракетен дивизион на Българската армия. Неговите интереси в областта на историята са свързани с процесите на етногенеза на българския народ, със сравнителната лингвистика, българската диалектология, историята на населените с българи земи, останали извън пределите на България, както и с история на Средна Азия. Автор е на редица книги, посветени на произхода, езика и бита на древните българи, на митовете и истините за тях. Сред трудовете му са „Произход и преселения на древните българи (в търсене на нов поглед върху стария въпрос)”, „Алано-древнобългарското писмо” и „Етногенеза и миграции в Евразия, през древността и Ранното средновековие и мястото на древните българи в тях“.
Иван Войников има икономическо образование, но се интересува от история на България. Неговите интереси са свързани както с изследването на произхода на древните българи, така и с хералдика, история на българските герб, знамена и химн.

ОТКЪС

НАХОДКАТА ОТ РАЗЛОГ – СЪВРЕМЕНЕН ФАЛШИФИКАТ ИЛИ КЪСЕН ВНОС?

През 2014 г. сп. „Авитохол“ в бр. 33 публикува на корицата си изображение на „прабългарския календар“, случайно открито през 70-те год. На ХХ в. в района на гр. Разлог. Списанието се утвърди в последните 15-20 години като трибуна на родното „фолк-хистъри“!
Информация за тази находка се открива в интернет-пространството, в 1-2 съобщения, отнасящи се за Разлог.  Също получих информация и в лично съобщение от г-н Веселин Тракийски, който беше коментирал това във Фейсбук.
Става дума за една мраморна кръгла плочка с диаметър около 10 см с отвор в средата, изобразяваща 12-те животни. Откривателите ѝ са я предали в Разложкия музей. Там е направена силиконова отливка и плочката е предадена на НИМ София. Оттам следите ѝ се губят. Скулпторът, направил отливката, съобщил, че хората, открили плочката, са намерили и метален медальон със същото изображение. Опитите за изкупуването му от НИМ или негово поделение са неуспешни и от медальона е останала само снимка. У кого е снимката не се коментира (явно у частен колекционер). Семейството, което го е предложило за изкупуване, е доста обществено известно, но като не са били доволни от предложената цена, повече контакти не са правени и е останала само снимката и един все още жив представител от това семейство.
Естествено, тогава находката е преценена веднага като „българска“ от езическия период. В самия Разлог е придобила гражданственост, защото през 2011 г. в централния парк на града е открита композиция от 12 каменни блока, подредени в кръг, като на всеки един от тях е изобразено по едно животно от 12-год. цикъл по същия начин, по който са изобразени и върху отливката от плочката. И с това информацията за находката се изчерпва.
От изображението веднага се набива на очи следният факт. Срещу всяко едно животно е изобразен китайски йероглиф от 12-те земни клонки, свързан със съответното животно. А това отхвърля абсолютно всякакво „българско“ авторство на плочката!
Обсъдихме тази информация с археолога Т. Чобанов. Изводите, до които стигнахме, са две възможности:
1. Съвр. фалшификат, правен по китайски предмет с чисто комерсиална цел, такива предмети има много – огледала, медальони и пр.
2. Късен внос, плочката е попаднала през късното средновековие, може би с куманите или с татарите. В Китай подобни предмети се появяват в по-голямо количество едва след епохата Тан (618 – 907 г.). Така че и дума не може да става за древен български автентичен произход.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от