Начало / Автори / Джоузеф Хелър: Когато чета, че не съм написал нищо добро, колкото „Параграф 22”, се изкушавам да попитам: „А кой е?”

Джоузеф Хелър: Когато чета, че не съм написал нищо добро, колкото „Параграф 22”, се изкушавам да попитам: „А кой е?”

65c936b5a308c3ecd39227edb709aaa1_XL-680x365_cНа 1 май се навършват 94 години от рождението на големия американски писател Джоузеф Хелър, автор на култовия роман „Параграф 22”. Роден в Бруклин, в бедно еврейско семейство от руски произход, той започва да пише още в детството си. Завършвайки през 1941 г. училище, пробва няколко професии – ковач, куриер, чиновник, додето 19-годишен постъпва през 1942 г. в редовете на американските ВВС. След две години е изпратен в Италия, където осъществява 60 бойни полета на бомбардировач В-25. Преживяванията по време на войната му служат за основен материал за „Параграф 22”. На български са излезли още книгите му „Нещо се случи”, „Залезът”, „Бог знае”, „Чисто злато”, „Игра на въображението”, „Сега и тогава”.
Умира от инфаркт в дома си в Лонг Айлънд през 1999 г.  

Ето някои от неговите станали любими на милиони хора фрази и диалози:

 

Не вярвам в чудеса, понеже е минало доста време, откакто видяхме такива за последен път.

За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.

Те се обединиха около мнението, че нито е възможно, нито е необходимо да се образоват хора, които никога не поставят под въпрос нищо.

Няма друго разочарование като това някой, който с нищо не те превъзхожда, да постигне повече.

Човешкият вид е жилав. Зверствата, които са били недопустими до преди седмица ще станат приемливи до утре.

Искам да си запазя сънищата, дори лошите, защото без тях оставам без нищо цяла нощ.

Той знаеше всичко за литературата, освен как да ù се наслаждава.

catchИмаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.

3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.

Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай съдба. Наречи я несправедливост, предателство или просто лош късмет.

– Вие сте американски офицери. В нито една друга армия по света офицерите не могат да кажат за себе си нещо подобно. Замислете се над това.

Подобно на олимпийските медали и тенис купите, тези вимпели означаваха единствено, че техният притежател е извършил абсолютно безполезна за човечеството постъпка с по-голям блясък и майсторство от своите съперници.

–  Сега ти можеш да ме освободиш от служба и да ме изпратиш вкъщи. Нали няма да изпращат луди на сигурна смърт?
– А кой тогава ще отиде на сигурна смърт?

Той беше решил да живее вечно или да умре, докато се опитва.

– Вас непрекъснато ви измъчва грижата за собствената ви безопасност. Вие не понасяте фукльовците, фанатиците, снобите и лицемерите. У вас се крие подсъзнателна ненавист към много хора.
– Защо подсъзнателна? Напълно съзнателна, сър! – поправи психиатъра Йосарян, изгаряйки от желание да му помогне. – Аз ги ненавиждам напълно съзнателно.

Идеалите винаги са прекрасни, докато хората – далеч не винаги.

– Вие страдате от хипертофирано отвращение към възможността да бъдете ограбен, обран до шушка, излъган и унизен. Бедността ви угнетява. Корупцията ви възмущава. Невежеството ви ужасява. Насилието ви оскърбява. Алчността ви отвращава. Преследването ви потиска. Мизерията ви угнетява. Престъпленията ви терзаят. С една дума, нормалният живот ви довежда до депресивно състояние.

Това е безпогрешен трик – да се гордееш с нещо, от което следва да се срамуваш. В това още никой не се е препънал.

e8e7ad59d2c3f8abe7c37db45a79010b– Те се опитват да ме убият – замислено каза Йосарян.
– Защо именно теб? – крясна му Клевинджър.
– А защо стрелят по мен?
– На война стрелят по всички. Стараят се всички да убият.
– Мислиш, че от това ми става по-леко?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *