Лира Литературно-рекламна Агенция
Заглавието на Джоузеф Хелър отдавна е нарицателен израз
за ситуация, от която няма изход
Мислим си, че ни застига света на Оруел от „1984“, но реално съществуваме в „Параграф 22“. Войни бушуват недалеч и ги следим разтревожени през екрана, а в България борбата с абсурда е всекидневие. Толкова сме свикнали с него, че пасивно се съпротивляваме и даже му се смеем. Нека отворим обаче емблематичния роман на Джоузеф Хелър и разчетем с какъв сарказъм се е отнасял той към живота в 1961-а година. Справка с историята – тогава е издигната Берлинската стена.
Действието на „Параграф 22“ се развива по-назад, по време на Втората световна война, на американско военно летище. Екипажите на бомбардировачи трябва да извършат определен брой мисии и после да се приберат обратно, но командирите непрекъснато ги увеличават, така че всъщност никой не може да се върне. Главният герой капитан Йосарян иска да се пенсионира по болест. За целта най-лесно е да се изкара луд. Той трябва да напише доклад по образец, като посочи причината, която го възпира да воюва. Самият факт, че подава такъв, означава, че действа съзнателно и за никакво умопомрачение не може да става дума. Ако човекът наистина откачи, пак е длъжен да лети, защото няма да е в състояние да си попълни документите нормално. Този порочен кръг се нарича Параграф 22.
Книгата е пълна с примери за живи и мъртви души, които военната администрация зачислява на общо основание, защото правилата не предвиждат алтернатива. Най-страшното е, че тази история е смешна. Тя е написана като низ от нелогични действия, точно както хората постъпват и четем ли ги внимателно, ще видим картинката накрая в цялата ù гротескна сила. Дори въпросът не е във войната, а в бюрокрацията и безумните заповеди, на които се подчинява сляпо всяко общество, понеже така е прието. Написана в хумористичен стил, „Параграф 22“ ни хвърля в дълбок, циничен размисъл. Играта на думи в нея е прекрасна, но нима и днес не сме поставени в изкуствени, абсурдни обстоятелства „по устав“?
Утехата е да погледаме Джордж Клуни в едноименния тв сериал по романа, в който сам играе и режисира, да отворим също Кърт Вонегът, с когото Джоузеф Хелър е бил приятел, и да махнем с ръка – нищо ново под слънцето. „Параграф 22“ си остава засечка от една велика книга.
