Начало / Критика / Земя, забравена от Бога

Земя, забравена от Бога

Юлия ПЕТКОВА

Cover-Chernata-kyshta„Три неща идват без покана: страхът, любовта и ревността.” Тази келтска пословица, послужила като епиграф на „Черната къща”, светкавично удря камбана за подводните течения в трилъра на Питър Мей. Нека тривиалното заглавие не ви подлъгва. Не приемайте като чиста монета и обещанието за жанрова творба със суров мизансцен.

Достатъчно е да отделите две-три минути, за да глътнете пролога, и ще се уверите, че държите в ръцете си много повече от детективски бестселър на актуален шотландски писател. „Черната къща“ поставя начало на т. нар. трилогия за остров Луис, която излиза най-напред във Франция и си спечелва титлата „шедьовър“ от вестник „Юманите“.

Следват няколко важни отличия, сред които Наградата на френските читателите „Сезам“ за най-добър криминален роман за 2011 година, „Книга на годината“ 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри Crime Thriller Hound, както и американската награда „Бари“ за криминален роман на годината за 2013-та. С това отличията на Питър Мей не се изчерпват. Влезте в Уикипедия и ще се натъкнете на дълъг списък от награди, включително за самостоятелните му романи като Entry Island, например.

„Чувал съм хора, родени през петдесетте, да описват света на детството си в отсенки на кафявото. В цвят сепия. Аз съм отрасъл през шейсетте и седемдесетте и моето детство беше лилаво. Живеехме в една от тъй наречените бели къщи, на километър от градчето Кробост…” Така започва запознанството ни с детектив Фин Маклауд, чийто брак е на ръба да се срути в резултат от загубата на непрежалимия му син. Черната къща от заглавието е някогашният дом на баба му и дядо му, останките от който извикват купища спомени за миналото.

Мястото на действието е самотният остров Луис, най-непристъпната точка в Шотландия. Красив, но злощастен къс земя, обладан от езически привички, преплетени с жажда за кръв и отмъщение. Много след като се е простил с детството си, Маклауд се връща, за да се впусне в разследване на брутално убийство, предшествано от аналогичен случай в Единбург. Оказва се, че нравите и обстановката на „богобоязливия” остров са останали непокътнати. Икономиката е замряла, а ширещият се алкохолизъм и броят на самоубийствата усилват усещането за обреченост.

Останал сирак твърде рано, именно тук, на острова, Фин ще прогледне за първи път от осемнайсет години насам. А шокът на едно откровение ще му причини почти физическа болка: „Тялото му бе вдървено от напрежение. Как изобщо е могъл да забрави? Цялото му съзнание сега бе изпълнено с отприщилите се спомени, подобни на ярки картини от кошмар в мига след събуждането. Те преминаваха зад ретините му като накъсани кадри от старо семейно видео, изпълваха празнотата в него с горчива жлъч. Можеше да подуши мириса на прах от книгите в кабинета на господин Макинес, застоялата воня на тютюн и алкохол…”

Фин се събужда в нещо като филм, в който е изпълнявал главна роля, но вече нищо не е в състояние да промени. Все едно душата му е умряла, но съзнанието му е пропуснало да го извести. Страхът го пронизва като ледено острие, дори не е страх, а ужас, който поражда усещане за нереалност. Сега му остава само едно. Един непосилен разговор с някогашния му приятел Артър. Но цялата истина за онова, което ги свързва, никога няма да напусне Скалата. Ще остане там завинаги, одумвана от вятъра, затъкната в умовете и сърцата на мъжете, присъствали на събитията в този ден. А когато и те си отидат от този свят, ще я знае само… морето. Или онзи проклетник на небето, дето все го няма.

 

 

 

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

Vendetta-Road-

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс”: И американците четат леки романи

Романтичните истории са на брой, колкото и трилърите Vendetta Road е пример за такова четиво …