Благовещение ни гледа с очите на жена

25.03.2017 България

В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. На 25 март книжарници “Хеликон“ отбелязват празника – в много от тях има тържествен водосвет, музика на живо в изпълнение на деца или специално обособени кътчета, в които се вихри женското въображение и поетично вдъхновение. Може да го получите под формата на свитък с ембематичния стих на Яворов − „Благовещение“ или в присъствието на специален гост, но нашите най-големи ласки са книгите. Защото на този ден празнуваме нежната святост и ангелско присъствие, чудото на сътворението, поривът към изобилие. Копнежа да дарим живот ние изразяваме с думи. Удоволствието от изненадата предлагаме в книжни корици. Енергията на мисълта и красотата на тялото обединяваме в страници. Спрете се при книгите, както бихте го направили с вашата майка, сестра и приятелка, със собствената си къща, с новата дреха, с уханието на бабината гозба и с цялата природа, дарила ви живот. В кръвта ни е да чакаме знак от съдбата като ангел, да съхраним парите, да искаме защита и утеха, да намерим цвете или целебна билка, да се огледаме в пространството на желанията си с надежда, че те ще се сбъднат. Направете го с книга именно днес – на Благовещение. Вместо възглас, въздишка, комплимент − и те ще ви се върнат стократно. Ние в Хеликон отлично знаем как въздейства всяко прочетено, изговорено и помислено слово, то е нашата блага вест.

Тематичната ни подборка за празника може да намерите във всяка книжарница, вижте я и тук –https://l.helikon.bg/all/tag/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5?&sql_which=0&sort=

А най-хубаво го е написал Яворов в „Благовещение“:

Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън…
Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи –
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън…