След „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ и „Владетелят“ от Николо Макиавели „Хеликон“ издаде в специално джобно издание и класическия трактат „Към себе си“ от Марк Аврелий. Съвсем скоро той ще се появи в още два формата, единият от които с твърди корици.
Понесени от вълната на своето „днес”, удивително е колко малко се сещаме за нашето „вчера”. Улисани в мимолетните си грижи, забравяме, че е достатъчно само да протегнем ръка и цялата благодат на познанието щедро да изпълни мислите ни. Марк Аврелий е един от прекрасните примери как животът, отдаден на хората, продължава отвъд физическата смърт. Затова словото на този голям философ е живо и днес и ни обгръща със смирената си истинност, за да ни възроди и спаси.
„Към себе си” е един удивително жив трактат за истините на нашето битие. Вековете, които ни делят от създаването му, не са намалили с нищо въздействието му върху нас. Всичко, което съвременната наука и философия твърдят, е прозряно още в началото на нашата ера от този човечен и мъдър римски император. Написан просто и разбираемо, това е текст, който всеки ценител на словото е задължително да притежава в библиотеката си. А за младите читатели, които сега навлизат в щедрото море на литературата, е вдъхновяващ пример колко много човещина и познание може да се изрази с думи, чиято дълбочина в своето ежедневие може и да не оценяваме.
Приел наметалото на философ на дванайсет години, Марк Аврелий остава ученик през целия си живот. Наставленията за поведение, които дава на другите, той вече е приложил към себе си. Убеждението му е, че повечето от злините в живота идват от собственото ни въображение. Че не е по силите на другите значително да попречат на спокойния, уравновесен живот на човек и че когато наш ближен ни причини нещо, което ни се струва несправедливо, той постъпва така от невежество.
„Животът“, казва императорът, „е битка и пътешествие на странник, а славата след смъртта е забрава“. При цялата му гениалност и прозорливост тук Марк Аврелий е сбъркал – в неговия случай забравата просто не се състояла.
Винаги трябва да помниш каква е природата на цялото и каква е твоята природа. И как едното е свързано с другото, и каква част от какво цяло е твоята собствена природа. И че никой не те спира винаги да казваш и да правиш всичко в съгласие с природата, от която ти си част.
Ако вършиш онова, с което в момента си зает, следвайки правилния разум сериозно, ревностно, спокойно, без да позволяваш на нищо да те отвлича, и пазиш твоята божествена част чиста, сякаш ще се разделиш с нея след миг, ако се придържаш към това, без да очакваш нищо, без да се страхуваш от нищо, доволен от онова, с което си зает в съгласие с природата и с героична правдивост във всяка дума и звук, които изричаш, ще живееш щастливо. И няма човек, който би могъл да попречи на това.
Колко много неприятности си спестява онзи, който не гледа какво казва, прави или мисли ближният му, а само онова, което самият той прави, за да бъде то справедливо и чисто. Или, както казва Агатон, не търси поквара у другите, но следвай правия път, без да се отклоняваш.
На никого не се случва нещо, което той да не е бил подготвен от природата да понесе. Когато тези неща се случат на някого, било защото не разбира, че са се случили или защото иска да покаже силен дух, той е твърд и остава незасегнат. Жалко е, че невежеството и високомерието са по-силни от мъдростта.
Животът ти може да протече спокойно и щастливо, ако успееш да вървиш по правилния път, да мислиш и да действаш правилно. Тези две неща са общи за душата на Бог, за душата на човек и за душата на всяко разумно същество. Първо, тя не може да бъде възпрепятствана от друг и, второ, намира щастие в стремлението към справедливост, в справедливи действия и смята това за изпълнение на желанието си.
Най-добрият начин да отмъстиш, е да не ставаш като онзи, който върши несправедливост.