Лира Литературно-рекламна Агенция
Тази година „Хеликон” чества своя 25-годишен юбилей. Четвърт век, отдаден на КНИГИТЕ И ХОРАТА!
Преди малко повече от година се заехме да ви запознаем с книжарниците „Хеликон“, разпръснати из цялата страна, и с логистичния център в Казичене. Дано сме успели да ви представим тяхната многостранна и разнообразна дейност, и най-вече – хората, които я извършват неуморно и с огромна любов.
С този материал завършваме серията подобни очерци. Стана случайно, че е посветен на книжарницата „Хеликон България” в София. Но тъй като няма случайни неща, нека повторим горното така:
Четвърт век, отдаден на КНИГИТЕ, ХОРАТА И БЪЛГАРИЯ!
През 2009 г., на „Цар Освободител” №4, в историческия център на София, врати отваря книжарница „Хеликон – България”, част от култовия комплекс „България”. Построен веднага след Освобождението през 1881 г., на фона на примитивните ханове и евтини хотелчета, съществуващи в София, той представлявал истински дворец. Негови гости са били професор Константин Иречек, Джеймс Баучер, великият индийски поет Рабиндрат Тагор, феноменалният руски бас Шаляпин, световноизвестният бразилски пианист Клаудио Арау, примадоната на миланската скала Тоти дал Монте с италианския баритон Луиджи Монтесанто, революционери, търговци, авантюристи, престъпници и гении, всякакви хора, чиито имена може да прочетете в енциклопедиите. През 1937 г. сградата на жълтите павета е реновирана в духа на модерния тогава „виенски стил” – уникален проект, възложен на двама авторитетни за времето си архитекти – Белковски и Данчов. От 1937 г. до началото на Втората световна война, хотелът заедно с ресторант „България” продължава да събира елита на културния и политически живот в държавата.
Това, което го няма в енциклопедиите, е как „Хеликон” пренаписа миналото на стара София. Бившият лоби-бар на „България” вече осем години продава книги и дарява емоции, сравними единствено с бурния век, от който са тръгнали. Днес книжарите могат да разпознаят стотиците вип персони и публични личности от социалните мрежи, телевизията, държавните ведомства и министерства, Народното събрание, театрите и шоубизнеса. Те влизат тук като у дома си, наред с всички читатели, дошли да си купят хубава книга и да попият (след кафето в култовата сладкарница „България”), елегантна атмосфера и професионално обслужване. Естествено, стотици са представянията на книги от български и чужди автори, преминали през този „Хеликон”. Наред с българските творци, запомнящо се е присъствието на Норбеков, Марко Пицути, Джериес Авад, Рудолф Шенкер, Юрген Рот, Джейн Костело, Юрий Андрухович, Майкъл Ондатджи, Херман Кох, Ахмет Юмит, Кишор Мета, Томас Фрам и много други.
Мястото задължава, няма друга книжарница от веригата на „Хеликон”, която да се похвали със зимна градина, мраморна камина и истински, акордиран роял. Впрочем, той е единственият, купен в страната ни за последните двайсет години. Неслучайни са и концертите, които „Хеликон” организираше около него, на ключови дати, в знак на лоялност към своите редовни клиенти. Интериорът на този търговски обект е нетипичен и определено респектиращ. На витрината стои, като белег за вечност, статуя на Малкия принц, а вътре, под една от арките на книжарницата, се извисява друга – на Шерлок Холмс. Поглед вдясно е достатъчен, за да изуми всеки посетител с най-голямата и доскоро считана за най-скъпа книга в света – уникалната „Сумо” на великия Хелмут Нютон, с еротични фотографии на знаменитости. Била е продавана на благотворителен търг в Берлин за над 400 000 долара. Размерите ù са 50 на 70 сантиметра, тежи 30 килограма и съдържа 480 страници. В „Хеликон – България” изданието се съхранява под стъклен похлупак на метална масичка. А колко струва? Както обичаме да казваме – попитайте книжарите! Стигнахме и до тях, те са ни не по-малко скъпи. Днес екипът се състои от четирима души – доайенът Нели Павлова, верен служител на „Хеликон” от 16 години, в „България”от самото ù отваряне. Таня Златкова и Виолета Димитрова – от две години, но бързо се адаптираха. Всички те са под опитното ръководство на Юлия Калановска.
Ето разказа на Людмила Еленкова, която днес е част от медиите на „Хеликон”, преди това книжар:
„Първата ми работа сега, когато дойда да отразявам събитие на „Хеликон-България”, е да прегърна Нели – старият боен другар, после да обгърна обстановката с поглед и да се ръкувам с някой от постоянните клиенти, които знам, че със сигурност ще са тук. През зимата на 2009 г. имаше едно строително скеле по средата на помещението и няколко палети с книги, опаковани със стреч. Знаехме или усещахме, че в началото студът и неудобството да нямаш врата например са отворени възможности към нещо неповторимо и истинско. Треперехме от респект към това място, не просто искахме да продаваме книги, ние летяхме. Витрината – бивша врата на хотел „България”, направихме с подръчни средства, докато чакаме стелажите. Кой да предположи, че същата тази витрина скоро ще се тресе от феновете на „Скорпиънс”, дошли за автограф от Рудолф Шенкер, на представянето на книгата му „Rock Your Life”. Или че във фоайето ще бъде паркиран лъскав като бонбон, тунингован запорожец – главен герой пак в книга, чудехме се нея ли да гледаме, него ли. Заради рояла „Хеликон-България” се превръщаше в концертна зала и тогава я размествахме често. Без да броим спонтанните изпълнения на десетки талантливи клиенти. За писането на най-дългото любовно писмо пък трябваше буквално да я изнесем цялата. В този ритуал, завършващ със състезание по танци, няколко поредни години събирахме свитъци със стихове и послания от всички книжарници. Моментите, когато нямаше къде игла да падне от хора, са много. Неописуем фурор предизвикваха четенията на Маргарита Петкова и Добромир Банев, жив спектакъл стана, щом вкупом се изсипа цветът на българския театър за представянето на биографията на Никола Анастасов. Въздухът вибрираше с Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Гинка Станчева … Книжарницата се превръщаше и в политическа арена за дискусии, няма да забравя представяне, на което хората получаваха затворнически номера при влизането си, а накрая трябваше да угасим лампите и да слушаме вой на сирена, за да се почувстваме като в концлагер. Друг път булевард „Цар Освободител” изпадна почти в блокада, но не заради протести на жълтите павета. Почитателите на Емил Конрад извиха километрични опашки и тийнейджъри с родителите си стояха послушно за автограф часове наред през зимата на 2015 г. Спомням си книга за българските лечители, по повод на която имаше огромна, здравословна торта. Толкова вино се разля през всичките тези години в „Хеликон-България”, че не се учудваме защо първият управител на книжарницата, Симеон Бонев, стана агроном във винарска изба. Понякога ентусиазмът ни добиваше гротескни измерения. Заради представяне на книга по астрология, по случай Годината на водния дракон, купих от един китайски магазин огненочервен чаршаф с щампован дракон на него.
Тогава много се смяхме, защото Нели каза – „внимавай в Годината на Плъха какво ще донесеш!” Когато вече не работя там, знам, че с гласа си от ефира на радио „Хеликон” присъствам сред моите колеги и те пазят духа на „Хеликон-България”. А той е с достолепна история, с живот, пропит във всяко ъгълче, стабилен като царските столове, на които канят автори и читатели. Бил е тук преди да ни има и ще го предадем с чест на идващите след нас. ”
