Начало / България / Мисията възможна: Книжарниците на Стара Загора, Сливен, Кърджали

Мисията възможна: Книжарниците на Стара Загора, Сливен, Кърджали

СТАРА ЗАГОРА ЕКИП

СТАРА ЗАГОРА

Невяна Сярова, вторият управител, 
си спомня:

– Хареса ли ви Стара Загора? – пита Айтор нашите германски приятели, дошли на гости в България.
– Много, само едно не можем да разберем – защо всеки ден поне по три пъти минаваме през тази книжарница?
Мъжът ми започва да се смее:
– Питайте Невяна, от 7 години не живее в България, но всеки път, щом дойдем тук, броя след колко минути ще ми каже, че отива в „Хеликон”.
Как да му обясня, че след като прегърна майка и татко, следващото е да отида в книжарницата! Всичко се е променило, но за мен то е същото като преди 17 години, когато постъпих на работа там. Като се започне с това, че Данчо Панайотов ме нае по погрешка и се приключи със запознанството ми „по погрешка”, пак покрай книжарницата, със съпруга ми, когото през 2009 г. последвах в Страната на Баските. Та през онази 2000 г. отворихме първия „Хеликон” в Стара Загора. Над 3000 кв. метра търговска площ, голямо светло и чисто ново помещение, в което ние, първите книжари, загубени в огромното море от заглавия, се лутахме заедно със старозагорските читатели и клиенти – изумени, друг път невидели някой да отваря такава голяма книжарница, а не ресторант или магазин за дрехи втора употреба.
Минаха първите трепети, заредихме стоката, то не беше канцеларски щанд, не беше музикален, игри, пъзели… Наближи и първото голямо изпитание – Коледа.
Народът полудя. Извиха се опашки, закупуваха се подаръци, ние търчим… Навън студ и мраз, сняг, духа силен вятър. Изведнъж се чува страшен тътен и с трясък се срутва цялата западна стена на книжарницата, която е стъклена. Два прозореца с размери 3 на 3 метра поддават на силния вятър и се сгромолясват в помещението! След първия истеричен писък (моят) се споглеждаме. Слава Богу, всички са тук, а и в онази част нямаше клиенти!
Започваме да звъним по телефоните. Собствениците на помещението, видни габровски търговци, ни дават номера на фирмата, монтирала въпросната дограма и затварят телефона… Оттам отговорът е очакван – при такова лошо време няма как да дойдем днес. Трябваше да извадим тежката артилерия. Галина Гачева, управителката, звъни на Данчо Панайотов. Както се досещате, след 5 минути въпросните дограмаджии вече са на път от Габрово за Стара Загора…
Книжарницата пълна със стъкла, започваме да чистим, а новината вече се е разнесла из целия град. Хората се втурват хем да видят какво е станало, хем да си купят спешно подаръците, че не се знае, да не вземе да падне цялата книжарница и да останат без заветната книга. За капак спира токът! Зъзнем и продаваме, продаваме и зъзнем. Смрачава се. Обръщаме табелата на вратата „Затворено”. Народът напира – как така! Ми като е затворена вратата, прозорецът нали не е? Хайде оттам да влезем! Молим се на хората – изчакайте до утре, ще поправим всичко и ще отворим, обещаваме. Без резултат. Влизат и купуват, додето мракът не става непроницаем. Вече сме сами. Чакаме заветните инсталатори.
Добри хора от съседното заведение ни дават кабел светлина и бутилка вино. Коледа е все пак! Поотпускаме се, то се е видяло, че тук ще нощуваме. Така до прозореца, във ветровитата декемврийска нощ всъщност се роди екипът на първия „Хеликон”. Сложиха се стъклата, старозагорци си накупиха подаръците. А книжарницата се превърна в култово място за града, въпреки бурите. Сменихме три помещения, трима управители, 17 Коледи и само Гинка Панайотова знае колко книжари преминаха школата на „Хеликон”, и колко деца се родиха…
И после пак ме питайте защо, когато се върна в Стара Загора, след като прегърна майка и татко, първата ми работа е да отида в книжарницата!

Таня Велчева, настоящ управител, продължава:

Когато през 2003 г. се включих в „Хеликон Стара Загора” си мислех, че е временно. Само че стана друго… Още в началото хеликонци ме впечатлиха с екипа си. Задружни, нахъсани да научават всичко, свързано с книгите, да помагат на клиентите и на колегите си. Едно непрекъснато препредаване на знания и умения, което за мен си остана водещата нишка. Който смята, че е просто обикновен продавач с определено работно време и не влага нищо от себе си, не остава за дълго. Тайничко се шегуваме с колегите, че работата в книжарницата е като мисия – и ние я правим МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА. Дори да е само за да възпитаме определено социо-културно поведение (как звучи само!). Ами да, мисия си е да научиш хората да поздравяват всеки клиент, да насочват вниманието му към книга, която си заслужава да бъде прочетена, подарена… Та чак до това, след покупка на Соломон Паси, дискретно да обслужат клиента след него, пожелал „Същото като г-н Паси”!
В момента книжарницата се намира в четвъртия си дом (звучи като хороскоп), за който, като го подреждахме преди отварянето му, един от колегите от друг град каза:
– Еха, Таня, какви сте големи, като МОЛ сте! И с какви големи витрини!
Те наистина са огромни и подобно на морски сирени примамват хората да влизат. Мястото е страхотно, уютно, на 2 етажа, на главната, в пешеходната зона, отсреща се е ширнал парк „5-ти октомври”, откъдето през лятото често нахълтват шумни групички деца.
Та като отворихме през 2012 г. новия си дом, получихме безчет поздравления за начина, по който изглежда – че един вид сме възродили духа на това място, което във времето на соца пак е било книжарница. Старозагорци бяха щастливи, че книжарница „Хеликон” е възвърнала размерите си. А сега, 5 години по-късно, дори им се струва малко пространството, подканят ни още да се разширяваме. Макар че наскоро един редовен клиент ме хвърли в недоумение:
– Ама вий сте имали втори етаж!
А сега де! Друг път клиентка недоволстваше, че трябва да се качи (чак!) на втория етаж, за да разгледа астрологията. Няма проблем, най-младата ни колежка свали всичко от раздела (което е 4 купчини книги), за да може дамата да си избере. И тя остана много доволна, разбира се.
В сегашния екип на „Хеликон” работим 5 дами – като великолепната петорка сме. Таня Танева, историк по образование, софиянка, последвала в Стара Загора любовта си, е с нас от 2012 г. Стабилна и прецизна като ръководител на полети, винаги разчитаме на нея. Най-отскоро пък, от година, са изпълнените с младежки дух Мариана Иванова и Милена Христова. Петият в екипа е Малкото – Мирослава Георгиева. Дойде след едногодишен стаж в бургаската книжарница, решила да се завърне в родния си град. И като най-млада от нас, притежава отличния усет, ако понякога в нещо действаме закостеняло, да ни го каже с деликатния си и отрезвяващ хумор.
Ето, поредният януари се изтъркули, а ние продължаваме да получаваме пожелания от клиентите си за успешна и дълголетна работа на книжарницата. Те ни зареждат до другата Коледа и така е всяка година.

Гинка Панайотова тегли чертата:

Беше първата в Стара Загора – голямо, светло, обрамчено с безкрайни витрини пространство. Най-голямата книжарница в България. Голям раздел за музика. И екип, който израстваше заедно с книжарницата – Галина, Илиана, Невяна, Красимира, Мила, Антонина, Таня… Всичките от френската гимназия, всички знаещи всичко за града и хората му… Прегърнали работата си и превърнали я в кауза. Желание, страст и упоритост…
За 17 години това е четвъртият адрес, но все на „Цар Симеон Велики”. И все същият „Хеликон” – с книжари и клиенти, които го следват по петите, защото явно са взаимно свързани. Книжарница с дух, който носят хората, книжарница със стил, който годините дооформят. Пренасят опит в София – предишната управителка на „Славейков“ и „Съборна“ Светлана… е от „града на липите” и книжарницата му. А книжарницата в Кърджали е създадена с опита, търпението и умението на Таня Велчева.
Активно участват във всички културни събития, където си намерят място с книгите и четенето им, а ако се наложи да са само консуматори, задължително изпращат кошница цветя. Всички хеликонски книжарници обичат да изпращат цветя за премиери, гастроли, бенефиси, но само в Стара Загора се случват случки. На два пъти те преустановяваха цветните поздравления, защото веднъж бяха представили разкошната им кошница за изпратена от високопоставена личност и обратно, скромната негова – като хеликонска. Втория път пък Стефан Данаилов толкова харесал кошницата и това, че е от „Хеликон”, че си я взел в колата. Нашите хора имаха навика на другия ден да си вземат вече празната кошница и да я използват отново, а със спестените пари да купуват повече цветя. А сега – проблем. И в двата случая ни струваше доста усилия да ги убедим да се радват, вместо да се ядосват и да продължават добрата практика, превърнала се в наша емблема..
Най-дългогодишни книжари са Невяна Сярова и Таня Велчева – предишната и сегашната управителка. За толкова години преминаха много хора, но и до днес между повечето от тях има невероятна връзка и помощ в личен и в професионален план. Между тях и „Хеликон” – също. Понякога се объркваш и се питаш всъщност този човек преди ли е бил при нас или е в момента, толкова осезаемо присъства и в спомени, и в настояще. За взаимоотношения, в които съпричастно се ангажират книжари от всички хеликонски места, за да подкрепят бивша колежка от Стара Загора, а екипът от града дежури почти денонощно ту в болницата, ту в книжарницата, може да се мечтае или да се завижда.
9 деца от общо 45 – една майка с две хеликончета, друга с три; сериозни имена – Маноловците са двама, Калоян, Самуил, София, Божидара…
Такива красиви моменти компенсират трудностите в ежедневието и всъщност измерват и хеликонското, и човешкото.

СЛИВЕН ЕКИП

СЛИВЕН
декември 2012

Из словото на Гинка Панайотова 
при откриването на книжарницата:

Добре дошли на всички гости на „Хеликон Сливен”!
Хубава зимна вечер е. Днес Бургас чества своя ден и ние пренасяме от празничния му заряд тук, в сърцето на нашия прекрасен топъл Югоизток – Балкана, Тракия с Тунджа и морето.
Приветствам ви от името на една 20-годишна компания и идеята беше тази вечер да я представим пред обществото на Сливен. Но първите дни след импровизираното отваряне в неделя ни изненадаха – не очаквахме, че сте ни очаквали, че ни познавате и харесвате. Улисани в ежедневие и проблеми приемахме „Хеликон” като даденост. С радушния си прием Сливен ни направи и комплимент, и подарък, без да знае, че имаме повод. Обяснявайки си причините, осъзнахме, че сме се превърнали в… легенда.
И все пак, няколко думи за „Хеликон”, защото тази вечер е последнияг акорд на юбилейната година. По пътя си преди 11-12 години се запознахме с един необикновен човек. Необикновен като цялостно присъствие – от погледа и осанката до блестящата мисъл, намерила израз в остър и лапидарен език. Атанас Славов. Не бих могла да говоря много за него, но ще подчертая силата, която излъчваше, и респекта, който внушаваше. Помня първата ни среща в Бургас по повод книга, която представи; първото издание на награда „Хеликон”, където го поканихме като участник; един Атанасовден отново в Бургас – за наша чест, споделихме празника и трапезата му; помня дъха на отшумяващи зимни празници в дома му, тук, в Сливен, и ронещите се иглици на линеещата елха… А за синовете ми беше истинско преживяване пътуването с него до София и те още цитират реплики, за които той императивно изискваше: „записвай, не ме гледай, вади тефтера и пиши”. Още няколко общи срещи имахме и той не пропускаше да настоява и да пита защо не направим една книжарница и в Сливен, докога сливналии ще ходят в Бургас и Стара Загора за книги… Нито веднъж не се представихме като негови приятели, не злоупотребихме с познанството си… Но тези дни, около суматохата по отварянето на новия Хеликон, чухме от две различни места добри, ласкави думи, които е казал за нас. Развълнувахме се. След оценката на хапливия Атанас Славов много други нямат значение. А ето – и книжарницата е вече в Сливен.
Нека тази вечер бъде тържество на духа – духа, който книгите носят и духа, който живее в спомените.

Яна Станева, управител, 
си спомня любопитни случки:

9 януари 2017г. , сняг, студ, поледица. След всеки клиент в книжарницата има кални стъпки и редовно почистваме. И така, летя аз с парцала, когато вратата се отваря и влиза възрастна дама:
– Работи ли магазинът?
– Да, заповядайте.
Тя тръгва към касата и изведнъж спира:
– Ама работите ли?
– Да, заповядайте! – повтарям аз.
– Тука няма никой! – сочи тя касата.
– Аз съм – успокоявам я. – И двете неща съм аз.
– Ми вземете си чистачка бе! – възмутено вдига ръце госпожата.

″″″
Влиза мъж и директно застава на касата:
– Търся една книга, ама не ù знам заглавието.
– Добре, нека опитаме да я намерим..
– Ами тя е на онази женичка, дето беше на гости на Слави!
– Съжалявам, но аз не гледам шоуто на Слави.
Накрая все пак намерихме книгата, но има ситуации, в които човек трябва да впрегне всичките си детективски умения.

″″″
Със Силвия Каръкова хващаме млад мъж да краде. По наша молба вади 4 малки книжки от чантичката си, а той настойчиво ни убеждава, че е оперативен сътрудник към полицията и е дошъл с цел да провери подготовката и системата ни против кражби.

″″″
Мъж, около 45-годишен, се оглежда насам-натам из книжарницата.
– Здравейте, ако мога с нещо да помогна? – питам.
– Сега ще ми помагаш! Защо не дойде да ми помагаш на полето, като орах и сях!?

″″″
На смяна сме аз и Снежана Кънева, когато влиза непознат мъж и се държи подозрително. Толкова подозрително, че и двете крадешком го наблюдаваме. Господинът отиде в детският кът, който при нас е без пряка видимост от касата, но можем да го наблюдаваме чрез камерите. И така, гледаме ние камерите и обсъждаме странното му поведение. Веднага беше заклеймен като крадец. Вече го дебнехме, бяхме набрали телефона на полицията, без последната цифра, и чакахме само да сложи книга в чантата си, за да го заловим и предадем. Това не се случи. Той излезе и седна на пейка срещу книжарницата, от която ни наблюдаваше. Започнахме и ние да го гледаме, и се стараехме да го гледаме лошо. След няколко дни се оказа, че това е наш колега, отговарящ за сигурността на обектите и е проверявал дали персоналът се пази от крадци.

″″″
Гостували са ни Христо Карастоянов, Георги Господинов, Иво Сиромахов, Евгений Дайнов, Емил Конрад, а Веселина Седларска всеки ден ни навестява и е приятел на целия екип.
Видни клиенти са ни Аспарух Панов, Герасим Георгиев-Геро (който в живота не е така усмихнат, както на сцената), Ернестина Шинова и Андрей Слабаков (докато тя избира книги за здравословен живот, той пуши пред книжарницата цигара от цигара и раздава автографи), заместник-кметът Иван Славов, актьорът Ивайло Гандев, отец Йоан и много лекари, нотариуси, учители.

КЪРДЖАЛИ ЕКИП

КЪРДЖАЛИ

Галина Кючукова, управител, разказва:

Кокетна, в центъра на града, на две нива, компетентно заредена и подредена, книжарницата работи от 31 юли 2014 г. с две книжарки, а от средата на август започнах и аз. Колективът ни се смени няколко пъти, докато се съберем в настоящия състав – Иванка Пенчева се включи през февруари 2015, а Капка Димова – през юли същата година. От края на 2015 г. съм управител на книжарницата. За нас трите мога да кажа, че сме приятелки, колежки и екип. Работата помежду ни е разпределена и съгласувана с отговорностите, които поемаме – вниманието към детайлите е силата на Ваня, а точността на Капка. За мен остава да следя навременното изпълнение на поставените задачи от ръководството.
Кърджали е малък град и се познаваме лично с повечето ни клиенти, а с другата част ставаме близки след честите ни срещи в книжарницата. Получавали сме поръчки и на личните ни телефони. За жалост, в града ни няма много културни събития и единствените места с такава насоченост са театърът и музеят. При нас е модерно да си уговориш среща в „ Хеликон”. Цели компании тийнейджъри се събират в книжарницата, обсъждат прочетените книги, избират си подаръците за рожден ден – разпределят кой коя книга да вземе.
От декември 2015г. отново се възроди традицията „Подари книга за Коледа”. Класове от различни училища в града ни се включиха в инициативата. Цяла седмица книжарницата се изпълваше с еуфория, смях и очакване, да получиш желана книга за Коледа.
Споделям думите на наша клиентка: „ Хубаво, че отворихте „Хеликон” в Кърджали, че децата ни започнаха да четат!”
Макар и далеч от другите областни градове, почти на края на света, ние сме като връзка с другия Свят. През летните месеци ни посещават много чужденци от Гърция и Турция. Близостта на нравите ни играе водеща роля в разбирателството с тях, когато липсва език, жестовете са от голямо значение. Много почиващи от други градове или преминаващи туристи, научили, че има книжарница „Хеликон” в града, се отбиват, за да си вземат четиво за почивката или просто да се насладят на обстановката и мириса на книги. А клиентите от близките градове вече предпочитат да се разходят и на място да си изберат книга, а не както досега – по интернет.
Книжарницата ни е средище и на млади читатели, и на дългогодишни любители на книгата. Наскоро един от вторите въздъхна: „Много ви е уютно тук, но защо нямате едно диванче, човек да поседне, да почете?!”
Вярваме, че ще изпълним и това желание – както правим винаги за нашите приятели!

Прочетете още

IMG-20170930-WA0002

С флашмоб под патронажа на Десислава Радева „Хеликон“ отбеляза Международния ден на музиката

По случай Международния ден на музиката – 1-ви  октомври, книжарници „Хеликон“ в София, Бургас, Пловдив …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *