Начало / Критика / Роман предпазва тийнейджърите от секта

Роман предпазва тийнейджърите от секта

Добрите автори на трилъри знаят, че публиката обича едно разследващо ченге да върти всички на пръста си. И да действа последователно, особено ако е герой в поредица. Добрите родители пък, когато избират за себе си книга от този жанр, без колебание могат да добавят още една, всъщност две, защото „Бяла като сняг“ се явява втора част от трилогията „Снежанка“, на финландката Сала Симука. 205105_bПървата носи друг цвят в заглавието си – „Червена като кръв“, очакваме третата – „Черна като абанос“. Тези нюанси свързват отделни случаи на нашето „ченге“ – умната тийнейджърка Лумики. 

Името й на фински означава Снежанка. Вместо седем джуджета, тя има на разположение седем дни (за толкова се развива действието) в които да ни вдигне адреналина. Почивката на Лумики в Прага през лятото се превръща в надбягване със смъртта, когато миловидно чешко момиче разпознава в нея изгубената си сестра. Всяка от следващите им срещи открива някаква тайна, заедно с гледки към града – музей, които подсилват загадката.

Прага не е избрана случайно, носител на готическа архитектура и ритуална атмосфера, в романа „Бяла като сняг“ тя се оказва център на секта планираща групово самоубийство. Двайсетина души от Бялото семейство“ се подготвят в къща с див бръшлян и изтърбушени прозорци, докато наблизо телевизионен канал под лъскава фасада, чака да отрази „събитието“. Лумики с помощта на един от журналистите осуетява гибелния план

index
Сала Симука

Тук трябва да поздравим Сала Симука за смелостта да покаже, че медиите са част от играта за промиване на мозъци. За начина по който съветва тийнейджърите, да не минават през света като туристи, без отправна точка за понятията „семейство“ или „общност“. 

Авторката съвсем точно пресъздава манията за величие в изолирана среда, наред с живите, понякога тъжни, но винаги истински диалози между двете момичета.

Кръвни сестри ли са в крайна сметка? Не, няма да ви кажа. Дали бих си избрала Лумики за приятелка? Хм, много бързо тича, не мога да я стигна. А за дъщеря? Ако си остане същата героиня в третата книга, за мен ще е удоволствие.

Людмила Еленкова – радио „Хеликон“

Прочетете още

210651_b

„Почти перфектните хора“ – една скандинавска утопия

Йоанна Йосифова, „Хеликон-Съборна“ Какво знаем ние за скандинавците и техните държави? Е, аз поне не …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *