Лира Литературно-рекламна Агенция
Ако Айзък Азимов трябва да се опише с една дума, то тя е „плодотворен“, твърди сайтът www.qz.com. Ако искате да достигнете броя от романи, писма, есета и други творби, които той създава през живота си, вие трябва да пишете по един роман на всеки две седмици в продължение на 25 години. Как така той успява да има толкова много добри идеи, докато останалите хора се радват на едва-две през целия си живот? Отговорът се крие в автобиографията му „It’s Been a Good Life“ („Беше добър живот“).
Азимов не е роден със способността да пише по 8 страници на ден седем дни в седмицата. Той също е късал страници, разочаровал се е от неуспехите и е започвал отначало. В своята автобиография той споделя тактики и стратегии, които развива с цел да не пресъхнат идеите му през целия живот.
Ето и някои от тях, които можете да заимствате:
- Никога не спирайте да учите
Азимов не е просто научен фантаст, той има докторска степен по химия от Колумбийския университет. Той пише за физика, за древна история, дори за Библията. Какво му помага да пише толкова широко обхватно, когато е толкова тесен специалист? За разлика от много други професионалисти, негово образование не завършва с получаването на научна степен. „Не бих могъл да напиша разнообразието от книги, които съм сътворил, само на база знанието, получено в училище. Трябваше да поддържам лична програма за самообразоване. Списъкът с книгите ми за четене нарастваше и аз се потях постоянно над с постоянен страх, че може да не разбера нещо, че няма да имам опит по дадената тема“.
За да имаш добри идеи, трябва да приемаш добри идеи. Дипломата не е краят, тя е едва началото. Израствайки, Азимов чете всичко. „Всички тези разнообразни четива в резултат на липсата на фокус оставиха своя невероятен отпечатък. Интересът ми беше в двайсет различни посоки и всички те останаха актуални. Писал съм книги за митология, за Библията, за Шекспир, история, наука и т.н.“ Четете разнообразно, следвайте любопитството си и никога не спирайте да инвестирате в себе си.
- Не се страхувайте от застоя
Успокоително е да знаете, че дори Азимов често е имат периоди на творчески застой: „Често, когато работя върху научно-фантастичен роман, се оказвам в застой и не съм способен да напиша и дума“. Това е нормално, реакцията на това състояние е тази, която разграничава професионалистите от аматьорите. Азимов не се оставя дълго в застой и през годините си изработва стратегия: „Не се взирам в белия лист и не прекарвам дни и нощи в размисли. Вместо това просто зарязвам романа и се прехвърлям към някой от дузината други проекти, които ме чакат. Пиша редакционна статия или есе, или разказ, или пък работя по друга моя книга. Докато се уморя от тези неща, мозъкът ми е успял да се настрои за първоначалната задача. Връщам се към романа и откривам, че отново съм способен лесно да пиша“.
Мозъкът работи по мистериозен начин. Чрез отдръпването и намирането на нови проекти, чрез активното игнориране на нещо, подсъзнанието ни си създава пространство за възникването на нови идеи.
- Запазете съпротивителните си сили
Всяка творческа натура познава страха от даването на форма на идеята си. Веднъж представим ли нещо на света, то е изложено на отхвърляне и критика от гневните погледи на аудиторията. Този страх е най-големият враг на креативността. Стивън Пресфийлд му дава име – „отпор“. А Азимов го познава добре: „Писателят е обречен на несигурност за творчеството си. Добро ли е изречението, което току-що е написал? Достатъчно експресивно ли е? Щеше ли да звучи по-добре, ако беше написано по-различно? Следователно писателят винаги променя, ревизира, опитва различни начини за себеизразяване и от това, което лично съм изпитал, никога не е достатъчно удовлетворен“.
Страхът от отхвърляне ни превръща в перфекционисти, но това е просто черупка, в която се скриваме, когато настъпи труден момент. Тя ни дава сигурност, това е сигурността на лъжата. Истината е, че всички имаме идеи. Малки семенца креативност се носят през съзнанието. Разликата между Азимов и всички нас е, че ние отхвърляме идеите си, преди дори да им дадем шанс. Защото да нямаш идеи означава никога да не се провалиш.
- Занижете стандартите
Азимов е абсолютно против преследването на перфекционизъм. Според него, да се опиташ да направиш всичко перфектно от първия път е грешка. Вместо това трябва да се стремим към основата: „Мислете за себе си като за художник, който прави скица, за да изчисти композицията в съзнанието си, да изясни цветовете, баланса. След това можете да се тревожите за фините настройки“.
Не се опитвайте да нарисувате Мона Лиза, занижете стандартите. Направете тестов продукт, временна скица или груб макет. В същото време Азимов подчертава важността на самоувереността: „Писателят не бива да се размотава наоколо, съмнявайки се в собственото си писане. Напротив, той трябва да го обича. Аз го правя“.
Вярвайте в това, което правите. Това не означава, че трябва всеки път да ви се получава съвършено. Истинската увереност идва от преодоляването на ограниченията, на негативите и от силата да ги преодолеете. Всички ние се проваляме и страдаме и точно затова успяваме.
- Правете повече неща
Интересното е, че Азимов препоръчва работата по повече неща с цел лечение на перфекционизма. „За времето до публикуването на дадена книга авторът няма много време за притеснение как ще бъде приета или продавана. Той вече е продал няколко други и работи над следващите – този интензитет носи спокойствие“.
Ако всяка седмица реализирате нов продукт, просто няма да имате време да се замисляте над неуспехите. Разнообразието служи като застраховка за мозъка.
- Тайната съставка
Веднъж приятел на Азимов го попитал „От къде черпиш идеите си?“ и той отговорил: „От мисленето и мисленето, и мисленето до желание за самоубийство. Да не мислиш, че е лесно да се роди добра идея?“ Много от нощите си той прекарва именно по този начин: „Миналата нощ не можах да спя и лежах в леглото, мислейки над статия – мислих, мислих, даже плаках над по-тъжните части. Чудесна нощ беше“.
Никой никога не е казвал, че раждането на идеи е лесно. Ако беше, нямаше да си струва да го обсъждаме.
