Лира Литературно-рекламна Агенция
През декември, докато чакахме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2016 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Антон Терзиев, отличен за книгата си „Живот на половини“:
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Автор на комбинации от текстове и изображения, които печатам върху тениски с етикета BRANDITI. Когато това, което имам да казвам, надхвърли XXL размер, продължавам в писане на разкази или в други изразни средства.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
По-добре да говорим за отговорност, отколкото за роля. Писането предполага човек постоянно да си представя читателя, както казва изкуствоведката Диана Попова. Този служебен читател има очаквания към книгата, което означава да можеш да водиш въображаем диалог с него, не е достатъчно само да го заинтригуваш. Но също така, независимо дали пишеш в България или другаде по света, мисля, че не е толкова важно да заявиш нова тема, а да предложиш нова интерпретация или нов зрителен ъгъл към вече наличните. Както например това прави Уелбек в „Елементарните частици“ – предвид еретичната му идея, че е по-смислено човечеството, такова каквото го знаем, да изчезне, вместо да се опитваме да го спасим.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Доналд Джъд, Том Уейтс, Михаел Ханеке, Брет Ийстън Елис, Чък Паланюк, Чък Клоуз. Както виждате, не са автори, които се придържат само към текста. Бих препоръчал най-новата книга на Светослав Тодоров, театралното представление „Малдорор“ на режисьорката Ани Васева, „Гỏлем“ на Анна Данкова, както и изложбата на Лъчезар Бояджиев „Места на мъдростта“.
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Нямате предвид туш и перо, нали? Може да изразиш мнение или да разкажеш история по разнообразни начини. Важно е да намериш точната форма, която пасва на идеята, в този смисъл аз работя с всичко, с което имам опит – литература, живопис, обекти, инсталации. Понякога заниманията с литературата проличават в работата ми като художник, понякога художникът в мен се появява в разказите ми. Това е различно от начина, по който художникът Недко Солаков го прави, например. При него перото пише и рисува на един и същ фронт.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно – като ученически купон без родителски надзор?
Да. Не само сериозно аргументираната критика, но и тази, която критикува грижовно – критиката, която може да окаже ефект на повишаване на качеството на изкуствата.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Най-вече, че съм си свършил добре работата. Но също бих искал да кажа, че стойността и значимостта на наградите и номинациите зависят не само от тяхната институционална тежест, но и от добавената стойност на тяхната история. „Хеликон“ е награда, която са получавали писатели с авторитет за мен, като Васил Георгиев и Алек Попов.
