Начало / Интервюта / Професионален литератор съм, а писането ми е хоби

Професионален литератор съм, а писането ми е хоби

През декември, докато чакахме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2016 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Костадин Костадинов, отличен за книгата си „Заливът на Ифигения“: 

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ -1Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?

Роден съм преди 56 години в град Радомир. Завърших българска филология, а после няколко години работих като журналист. През 1990 г. заедно с мои приятели създадохме издателство за детски книги – „Пан”. Работата потръгна. Правенето на книги е много интересно. Обаче пречи на писането на собствени текстове, поне при мене така се получи. Трябваше да минат двайсетина години след излизането на първата ми книга, за да пропиша отново. Може да се каже, че съм професионален литератор, а писането ми е хоби.

Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?

В литературната история има примери, когато чудесни писатели са били подлеци и доносници. За мене това съчетание е необяснимо. Всички български автори, особено натоварените с медийно внимание, трябва да поддържат чиста писателската аура.

Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?

Навярно от всяка прочетена книга съм научил по нещо. Ще спомена само Светослав Минков, Емилиян Станев, Радичков, магическите реалисти и Умберто Еко. На младите читатели ще препоръчам романите на издателство „Пан”, защото знам колко внимателно е правен подборът на заглавията.

С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?

Щях да стана археолог. Като студент съм работил на разкопки и късметът често ме спохождаше. Усещането е удивително, като при четене на прекрасна книга. Ровенето с шпаклата е като обръщането на нова страница. Дори най-дребният открит детайл провокира въображението.

Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно като ученически купон без родителски надзор?

Преди години, на среща, организирана за български издатели, се запознах с доайена на френската литературна критика – достолепен господин, който държеше в ъгъла на устата си миризлива, загаснала лула.

– Всяка препоръчана от мене книга става бестселър – похвали се той.

– Как така? – попитахме.

– Много е просто – отвърна критикът. – Аз съм обективен и неподкупен.

Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?

Поради предмета на своята дейност учредителите на наградата, струва ми се, са разбрали, че читателите на книги са много капризни и доверието им лесно се губи. Затова и регламентът за наградата е прост – обективност.

 

Прочетете още

phpb8oldc_559x345

Калин Терзийски: Днес именно скандалните неща са тривиални

Осем години минаха от 2010-а, когато романът на Калин Терзийски „Алкохол“ получи „Цветето на Хеликон“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *