Начало / Класации / Други / Шифърът на „Шифърът на Леонардо” или как се пише бестселър

Шифърът на „Шифърът на Леонардо” или как се пише бестселър

428px-Dan_Brown_bookjacket_croppedПрощаваме на Стив Бери, че всеки ден си задава въпроса какво прави една книга световен бестселър. През 2003 г. бившият адвокат публикува роман, който представя най-познатите ни митове в контекста на световна конспиративна мрежа, създавайки взимащ дъха трилър. Звучи ли ви познато? Вероятно да, но вече сте се сетили за „Шифърът на Леонардо” на Дан Браун, а не за историята на Бери за нацисти, търсещи руски съкровища в Кехлибарената стая.

И в двете книги екип от мъж и жена преследват артефакти в разплитане на световна конспирация. Но едното заглавие превзема света, а другото – не. Стив Бери може да получи отговор на този въпрос чрез специфичен криптографски инструмент, разработен точно за целта.

От 1998 г. социологическата агенция Нилсън БукСкан събира данни за продажбите в книжарниците, супермаркетите и онлайн и предлага информация за това какво прави една книга бестселър. В класацията на най-продаваните заглавията са разнообразни – детски и готварски книги наравно с „Петдесет нюанса сиво”, „Мемоарите на една гейша” до „Животът на Пи”, а сред тях – диети и издания за самопомощ. Това, което ги обединява, е че са продали над милион копия.

Съществуват общи черти между тези топ заглавия. За да продадеш милионен тираж, помага да си жена, но с мъжко име. Жените доминират в най-големите продажби, но ето кои са те: Е. Л. Джеймс, Дж. К. Роулинг. Все пак точно след тях са и Стефани Майер, Сюзън Колинс и Джилиан Флин. Прави впечатление, че имената на Джеймс и Роулинг са предимно неутрални – урок, който е научила и авторката на трилъри Алекс Марууд, която първоначално пише под истинското си име Серена Макизи. Кариерата й потъвала, била заплашена от загуба на дома си и очевидно се нуждаела от драстични мерки, като например смяна на името. „Книгите, писани от жени, се четат по-малко и получават по-малко награди, а и много мъже изобщо не биха посегнали към книга на жена”, обяснява Макизи. Тя се нуждаела от име, което да не предизвиква смут у мъжкарите, купуващи си трилъри. Така се спира на моминската фамилия на баба си и андрогинното малко име Алекс – и продажбите потръгват. Появява се бестселърът й „The Wicked Girls”, който Стивън Кинг включва в една от личните си годишни класации.

Може и да има по-малко вълнуващи начини за изкарване на прехраната от писането, но е очевидно, че авторите, които са на първите места в класациите, го правят, защото носят творческата страст у себе си, а не единствено с мисъл за забогатяване.

Супермоделът Кейт Мос споделя, че когато започнала да пише „Лабиринт”, чувството било сякаш клавиатурата изгаряла пръстите й: „Усетих, че историята е важна и трябва да я предам коректно. Нямах очаквания, само усещах, че трябва да пиша”. Будела се дори през нощта, за да записва идеи за сюжета. Но Мос признава, че успехът на „Лабиринт” не се дължи единствено на огромното й желание да пише, а и на висока доза успех: „Можеш да направиш всичко правилно, но накрая късметът да те изиграе”. Книгата й се появява в момент, в който публиката е жадна за Средновековни истории след прочита на „Шифърът на Леонардо”. Докато трилърът на Стив Бери е подранил.

Има още нещо, на което трябва да се обърне внимание и това е ентусиазмът. Всяка от книгите в класацията е задвижена от невероятния ентусиазъм на автора в началото, а после от почти фанатичната отдаденост на агенти, редактори, книжари и читатели. „Как издателите знаят, че държат бестселър в ръцете си? Опит и редакторски нюх”, разкрива издателката на Дж. Р. Р. Мартин Джейн Джонсън. Състоянието напомня вирусна инфекция – уникалното вълнение заразява до последната страница.

Така че често бестселърът не се създава само с качество на писането, но и с нацелване на момент или елемент, който ще превърне написаното в тенденция. Агентът Лизи Кремър, която представлява Паула Хоукинс и нейното „Момичето от влака”, споделя, че е усетила потенциала на книгата: „В момента, в който започнахме да обсъждаме идеята на „Момичето от влака”, и двете знаехме, че в нея има огромен потенциал”.

Какво би дало на Кремър тази тръпка сега? Трилър от предградията: „Не че няма подобни книги, писани до сега. Но те преобръщат представата ни за спокойните предградия и въздействат много по-силно”.

Равносметката е – късмет, момент и усетът на мъдър агент са ключови, ако искате да забогатеете с писане. А на Стив Бери поне не му се налага да си променя името.

Топ 50 на най-продаваните автори във Великобритания от 2000 г. насам

Сесилия Ахърн с „P.S. Обичам те!“

Робърт Аткинс с „Новата диета на д-р Аткинс“

Луис де Берниер с „Мандолината на капитан Корели“

Джон Бойн с „Момчето с раираната пижама“

Дан Браун с „Шифърът на Леонардо”, „Ад“, „Изгубеният символ“, „Цифровата крепост“, „Шестото клеймо“

Бил Брайсън с „Кратка история на почти всичко“

Род Кембъл с „Dear Zoo“

Ерик Карл с „Много гладната гъсеница“

Джеръми Кларксън със „Светът според Кларксън“

Паулу Коелю с „Алхимикът“

Силвия Дей с „Открита пред теб“

Джулия Доналдсън с „Грузулак“, „Детето на Грузулака“, „Room on the Broom“, „Snail and the Whale“

Себастиан Фолкс с „Птича песен“

Хелън Филдинг с „Дневникът на Бриджет Джоунс“, „Бриджет Джоунс на ръба на разума“

Джилиан Флин с „Не казвай сбогом“

Даун Френч с „Dear Fatty“

Артър Голдън с „Мемоарите на една гейша“

Джон Грей с „Мъжете са от Марс, жените – от Венера“

Джон Грийн с „Вината в нашите звезди“

Джон Гришам с „Брокерът“

Марк Хадън с „Странна случка с куче през нощта“

Джоан Харис с „Шоколад“

Виктория Хислъп с „Островът“

Халед Хосейни с „Ловецът на хвърчила“, „Хиляди сияйни слънца“

Е. Л. Джеймс с „Петдесет нюанса сиво“, „Петдесет нюанса освободени“, „Петдесет нюанса по-тъмно“, „Грей“

Питър Кей с „The Sound of Laughter“

Джудит Кер с „The Tiger Who Came to Tea“

Джеф Кини с „Дневникът на един Дръндьо“

Стиг Ларшон с трилогията „Милениум“

Харпър Ли с „Да убиеш присмехулник“

Марина Левицка с „Кратка история на тракторите“

Хилъри Мантел с „Вълци“

Ян Мартел с „Животът на Пи“

Джордж Р. Р. Мартин с „Игра на тронове“

Сам Макбритни с „Познай колко много те обичам“

Алекзандър Маккол Смит с „Дамска детективска агенция №1“

Франк Маккър с „Angela’s Ashes: A Memoir of a Childhood“

Иън Макюън с „Изкупление“

Джилиан Маккейт с „Ти си това, което ядеш“

Стефани Майер с „Здрач“

Кейт Мос с „Лабиринт“

Дейвид Никълс с „Винаги в същия ден“

Одри Нифенегър с „Пътешественикът във времето и неговата жена“

Джейми Оливър с „Моето меню за 30 минути“

Джордж Оруел с „1984“

Тони Парсънс с „Мъжът, момчето“

Дейв Пелцер с „A Child Called It“

Джоди Пико със „Споделен живот“

Филип Пулман с „Тъмните му материи“

Майкъл Роузън с „We’re Going on a Bear Hunt“

Дж. К. Роулинг с поредицата за Хари Потър

Алис Сиболд с „Очи от рая“

Делия Смит с „Delia’s How To Cook: Book One“

Джон Стайнбек с „За мишките и хората“

Памела Стивънсън с „Billy Connolly“

Катрин Стокет със „Слугинята“

Сюзан Колинс с „Игрите на глада“

Дж. Р. Р. Толкин с „Властелинът на пръстените“, „Хобит“

Лин Тръс с „Eats, Shoots and Leaves“

Дейвид Уолямс с „Бабата бандит“

Карлос Луис Сафон със „Сянката на вятъра“

Маркъс Зюсак със „Крадецът на книги“.

Прочетете още

ил.1.специалистите

16 пиар специалисти споделят опита си в писането

Светът на писането е силно оръжие. Добре написан текст може да образова, да влияе, да …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *