Лира Литературно-рекламна Агенция
Няколко типа и съвета от Краси Проданов
Всеки общува с книгите по свой собствен прийом
Понякога го изграждаме и с години. Така по начина, по който четем, някой специалист може да състави перфектен психологически образ на всеки един от нас. Вярно е обаче и друго – в различните периоди от живота си ние търсим различни неща в книгите. Има моменти, в които просто запълват времето ни, но и други, в които буквално спасяват нашата душа. Превръщат се в опора, която да ни помогне да преодолеем житейските препятствия и личните проблеми.
Книгите са силен инструмент за промяна
Ако си отговорите на въпроса какъв читател сте, ще ви е по-лесно да определите и това какво точно търсите в книгите. Съответно, да осмислите избора си, да разширите кръгозора си и да надникнете в заглавия, които сте мислели, че никога няма да прочетете. Защото истината е, че книгите са много силен инструмент за личностна промяна. Просто трябва да осъзнаем как да го използваме.
Има например хора, които можем условно да наречем МИСЛИТЕЛИ. Те подреждат книгите по своя собствена логика в различни категории, като често четат няколко заглавия наведнъж. Не им пречи да съчетаят хитов роман със сериозна студия. Или пък да задълбаят в материята, посвещавайки се на един проблем – и заобграждайки се съответно с купчина книги, които го обясняват. Хубавото на т. нар. мислители в четенето е това, че много точно могат да посочат добрата и слабата страна на една книга. Минусът пък е, че прелитат от заглавие на заглавие, защото за тях често е важен обемът и многообразието, а не мигът.
Други пък са ПРАВОВЕРНИ като читатели. Тоест, интересуват се от точно определен тип литература и трудно нещо може да отмести погледа им встрани от нея. Не може да се отрече, че умеят да й се наслаждават докрай. Но е мъчна работа да им се препоръча каквото и да е, което е извън техния фокус. Просто си имат мнение и точка. За т. нар. правоверни читатели важи и това, че обичат да препрочитат любимите си заглавия. Упорити са и винаги намират време за книга. Дори да се наложи да жертват нещо от ангажиментите си.
ЕКСТРАВЕРТИТЕ са странни птици. Повече от всички държат да покажат на хората наоколо, че четат определено заглавие. Активно ползват социалните мрежи с тази цел. Първи са, когато даден стил или автор се наложи – първи в това да си купуват новоизлязлото, да пишат рецензии и да го хвалят. Но не може да не им се признае, че вдигайки толкова шум, популяризират четенето. Просто при тях максимата, че четенето е занимание самотно никак, ама никак не важи!
Има го и обратното явление – групата на ИНТРОВЕРТИТЕ. Комерсиалната литература трудно ги привлича. Избират си арт четиво и се потапят в него. Обаче са истински критични към написаното. Подхождат към книгите като към шоколада – или трябва да е много качествен и добър, или просто не си струва да го опитваш. Бродят в своите литературни селения и много трудно можеш да ги свалиш на земята.
Влюбени в книгите са ДОБРОЛЮБИТЕ. Обичат да опитват всякакви. Съвсем добронамерено ще те посъветват какво да прочетеш – и обикновено няма да сбъркат в преценката си, че ще ти хареса и на теб. Добролюбите не робуват на имена и жанрове. Вдъхновява ги самият аромат на книга. Едно хубаво изречение да има в нея, само него ще запомнят. Но и за това се иска талант :).
Както и в живота, и сред читателите има НЕВРОТИЦИ. Това са хората, които четат абзац тук, абзац там – и са готови с преценката си. После настояват, че именно тя е най-важната и правдивата. Липсва им търпение да усетят магията на словото. Трудно съумяват да повярват, че книгата е най-добрият ни приятел. Макар че понякога критиките им попадат право в целта. Нямат любим жанр. Четенето за тях е като бързата храна – по-добре нещо, отколкото нищо.
Най-важното е да сме отворени към книгите
Ако ви е трудно да признаете пред себе си, че попадате в някоя от тези категории, огледайте се наоколо. Помислете добре къде бихте причислили приятелите си или познатите, които обичат да четат. Ще видите, че веднага ще откриете много сходства. Всъщност, най-добре е наистина никое от тези понятия да не ви приляга. Да притежавате черта от едното, черта от другото… Защото най-важното е да подхождаме с отворено съзнание към книгите – да се вслушваме в препоръките, но да имаме собствено мнение. Да умеем да експериментираме, но да знаем добре кои са заглавията, които ни сгряват. Най-добре е, ако сте точно такъв читател. Книгите за вас са опора. Половината ви живот.
