Лира Литературно-рекламна Агенция
През декември, докато чакахме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2016 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Деян Енев, отличен за книгата си „Гризли. Нови разкази“:
Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?
Казвам се Деян Енев. На 56 години, първо поколение софиянец. Със син и дъщеря и един внук, засега, също Деян. И с 19 книги зад гърба си. На 13 март 2014 г. бръкнах в един кашон със стари книги и извадих „Калуня-каля”. Това стига.
Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?
Ролята на писателя е да ни разказва света в дълбочина. Светът днес обаче все повече става хоризонтален. Днес на пиедестал е епидермисът, не сърцето. Добрите писатели все повече са осъдени на маргиналност. Затова всеки писател трябва да избира – ще гъделичкаш ли или ще пишеш.
Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?
Толстой, Чехов, Бабел, Шукшин, Распутин. Хемингуей и Селинджър. Казандзакис и Андрич. Йовков, Елин Пелин и Генчо Стоев.
С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?
Ще ми се да можех да пея и да подрънквам на китарата. Ако не можех да пиша, си избирам съдбата на Окуджава.
Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно – като ученически купон без родителски надзор?
Липсва, разбира се. Читателите са оставени без никакъв пътеводител. Все пак има оазиси и за добра критика – например в списанията „Страница“ и „Съвременник“.
Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?
Припомняне на радостта от първата ми награда „Хеликон” – през 2004, за „Господи, помилуй”. Бронзовото орле сега стои на рафта до бюрото ми и ме гледа. Обичам гордия му поглед.
