Лира Литературно-рекламна Агенция
Тази година издателство „Лабиринт“ издаде книгата на Нарине Абгарян „Три ябълки паднаха от небето“. За кратко време книгата си спечели много приятели, неведнъж оглавяваше класации на „Хеликон“, а в края на годината бе класирана за книга на 2016 и от книжарите на „Хеликон“. Свързахме се с писателката и тя бе любезна да отговори за лира.бг на няколко въпроса:
Уважаема Нарине, има ли в „Три ябълки паднаха от небето” герои, които сте почерпили от личния си живот и, ако има, харесаха ли се те във Вашата книга?
Родих се и израснах в малко арменско градче, на практика село. Така че селският бит ми е много добре познат. Ето защо би могло да се каже, че героите ми са почерпени от живота. Въпреки това, книгата „Три ябълки паднаха от небето” е изцяло плод на въображението ми. Единствените реални неща в нея са имената Анатолия и Василий. Така се казваха моята прапрабаба и прапрадядо ми, и затова оставих имената им в книгата.
Съществува ли село, което е послужило за прототип на Маран?
Маран не е просто село, а събирателен образ на Армения. Макар у нас да има много села, подобни на Маран.
Какви исторически събития и факти Ви повлияха и вдъхновиха да напишете тази история?
Всички събития в нея съответстват на това, което е преживял моят народ. Например земетресението, което срива западната част на селото, е Геноцидът. А източната стена, която защитава селото, е Нагорни Карабах. Както знаете, вече 25 години Армения е във война. И краят на тази беда не се вижда.
Какво е отношението Ви към Габриел Гарсия Маркес и случайно ли в средата на книгата цитирате „Сто години самота” или умишлено?
Съвсем не е случайно. Винаги съм се възхищавала от Маркес, препрочитала съм и препрочитам много пъти романите и разказите му. Повестта ми е знак на любов, уважение и искрена благодарност към един от най-големите писатели на човечеството.
На какъв език мислите – на руски или на арменски?
Аз съм класически билингва – мисля и на двата езика. Тъй като това е мое естествено състояние – аз от детството си говоря на двата езика – не чувствам никакъв дискомфорт.
Четете ли до края книга, която не Ви харесва? Как избирате кои нови книги да прочетете?
Не, не я чета. Не искам да губя време за нещо, което не ми харесва. Новите книги избирам по препоръка на хора, на чийто вкус се доверявам. Или пък зачитам страница-две и разбирам това за мен ли е или не.
Кои са любимите Ви автори и книги, които са ви повлияли като писател?
Маркес („Сто години самота”, „Есента на патриарха”), Фокнър („Врява и безумство”), Людмила Петрушевская (разкази), Сергей Довлатов (всичко).
Познат ли ви е българският поет Пейо Яворов, който е написал много известното в България стихотворение „Арменци”?
Чела съм стихотворението в превод на Роза Хастян и бях много развълнувана, много. Уви, съдбата на народа ми не е лека. На българите, впрочем, също. Мисля, че ние с вас много си приличаме. Имаме еднакво минало, еднакъв темперамент, навярно и еднакви бръмбари в главите.
Какво мислите за съвременната руска литература? А за арменската? За световната?
Мисля за тях с огромна нежност и благодарност. Има цяла плеяда прекрасни съвременни автори, които чета с огромно удоволствие. Това са Людмила Петрушевская, Марина Степнова, Игор Саховский, Мараим Петросян, Евгений Водолазкин, Джоан Роулинг, Фазил Искандер, Александър Чудаков. Няма да изброявам повече, иначе списъкът ще е безкраен.
Чувате и виждате и какво става в света. Как мислите, накъде върви човечеството?
Преди десет години бях убеден демократ и вярвах в девиза „свобода-равенство-братство”. Сега нямам политически симпатии и убеждения. Не вярвам в добрата Америка и лошата Русия. Нито в добрата Русия и лошата Америка. Живеем във времена, когато шепа безпринципни, аморални хора са се самоназначили за разпоредители с човешките съдби и правят това, което си искат. Нямам илюзии относно нашето утре, но и не смятам да се предавам. Върша това, което мога и както мога. И ще продължавам – доколкото мога.
