Авторите на трилъри са различна порода и вероятно никой не знае това по-добре от хитовата писателка Карин Слотър, пише сайтът www.bustle.com. Автор на няколко супер популярни криминални поредици, Слотър вярва, че причините за това са две. Първо, авторите на криминалета са надарени с таланта да разказват сюжетни истории. „В началото нещо трябва да се случи, а на финала нещо трябва да бъде разгадано“, обяснява Слотър и още: „Изглежда очевидно, но ако прочетете повече книги, които не са трилъри, ще разберете какво имам предвид“. Второ, читателите се свързват с романите и когато нещата се объркат, както често става в книгите на Слотър, те наистина се изнервят. А за самите читатели тя твърди: „Без да съм пристрастна, читателите на трилъри са най-умните“. Благодарим!
Последният роман на Слотър „The Kept Woman“ е най-новият от поредицата за Уил Трент и Бюрото за разследване в Джорджия. Но какво би могло да задържи вниманието на читателите след 8 части (по-конкретно 6 романа и 2 новели)? Първо, сложните характери и то колкото се може повече такива. Както читателите добре знаят, Уил Трент е детектив с проблемно минало и сложни взаимоотношения с жените. Фейт е неговият партньор, Сара е дългогодишната му любовница, а отскоро и колежка в Бюрото, а Анджи – приятел от детството му, бивша любовница и създател на проблеми. В „The Kept Woman“ Уил се озовава на мястото на убийство и проблемите започват моментално. Строителната площадка, където е открито тялото, е собственост на влиятелен местен спортист, когото Уил се е опитвал да вкара зад решетките заради предишни престъпления. Тялото е на бивше ченге, а повечето от кръвта на местопрестъплението е на мистериозна жена, която може да умре, ако скоро не бъде открита. Да, твърде много проблеми.
Но това, което прави писането на Слотър толкова красноречиво, не са сюжетните обрати, а емпатията и честността, с които тя се отнася и към най-обърканите си герои. Вместо да ги използва като примери за уроци по морал, тя им засвидетелства респект и им дава възможността да еволюират точно като истински хора. Персонажите на Слотър са достоверни, вие ги познавате.
Слотър наскоро сподели мнението си за писането на поредици, на трудностите пред жените писателки и за най-голямата отрова за творците – факторът творене с цел да те харесат. Като автор, тя се чувства задължена да се отнася с хората с нужното състрадание. „Винаги съм смятала, че най-важното качество на писателя е емпатията. Това не означава, че симпатизирам на лошите хора, но винаги се опитвам да разбера защо са такива. Винаги има причината и за мен тя е в сърцето на персонажите“.
Тя се отнася към персонажите си като към истински хора. „Не изпитвам необходимост да създавам героите си задължително симпатични. Пиша за тях такива каквито са и искам читателите да разберат изборите, които те правят“.
Почитателите на поредицата за Уил Трент ще забележат тази директност при писането особено при Анджи Поласки – приятелката от детството и източник на много проблеми за детектива. „Анжи е такава заради специфичната си психопатология. Тя е преживяла наистина ужасни неща в детството. Тя го преживява вътрешно и това я прави твърда. Така се защитава. Нормално е читателите да не я харесват, но със сигурност ще искат да разберат какъв е следващият й ход“.
Слотър се възхищава на жените писателки, демонстриращи по-„хард“ стил. Докато расте в Джорджия, тя е насочвана към Фланъри Оконър – рушащата стереотипи готическа писателка. „Историите й са шокиращи, смешни, брутални. Да ги чете момиченце в малък южняшки град си беше революция, защото тя разказва истории, които не биха се приели добре в отбрана компания“.
Тя смята, че писането на поредици и на отделни творби са две съвсем различни истории. Като автор на 16 романа, тя е запозната с разликите. „Една от страхотните характеристики на поредиците е, че мога да дам живот на героите си и те да еволюират“. В поредицата за Уил Трент читателят успява да проследи развитието на отношенията с жените в живота му.
Но писането на самостоятелни творби също има своите плюсове. „При самостоятелните романи имам цялата свобода, като например да убия всички герои, защото повече няма да ги „видя“. Но също така трябва да ги направя завладяващи и запомнящите се.“
А какъв е съветът на супер популярната писателка как се пишат бестселъри? Той е: Недейте! Или поне не търсете умишлено големи продажби, въпреки че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Съветът на Слотър към прохождащите писатели е просто да пишат. „Няма как да предвидите читателските нагласи и няма смисъл да се опитвате да ги уловите предварително, защото ще се провалите. Единственият начин е да пишете книгата, която искате да прочетете“.