Лира Литературно-рекламна Агенция
В книжната индустрия ревютата на книги в медиите понякога са по-важни от самите книги, от кориците им или от авторите им. Най-популярните автори на ревюта в различни издания са смятани за институции – те въздигат, те създават литературни звезди, често носят награди на писателите, но също така и съсипват, разкъсват и оплюват. В книгоиздаването максимата „Ако не е във вестника (днес – в Интернет и социалните мрежи), значи не се е случило“ важи с пълна сила.
В. „Ню Йорк Таймс“ е една от институциите, чиито ревюта са се превърнали в еталон за значимост. Само погледнете в най-близката книжарница – кориците на десетки, ако не и стотици книги са осеяни с анонси „Бестселър на „Ню Йорк Таймс“. Анотациите на последната корица неизменно включват някоя силна фраза на критик от американския вестник. Памела Пол, редактор на книжните ревюта на „Ню Йорк Таймс“, разказва как работи класацията на вестника и какво стои в основата на годишната класация – 10-те най-добри книги според изданието.
Повече книги ли се отпечатват през годината, отколкото очаквате?
„Ню Йорк Таймс“ публикува ревюта за едва 1% от книгите, които се публикуват всяка година.
През януари ли започвате планирането на годишната класация?
Процесът по подбор на 10-те най-добри книги за годината продължава през всичките 12 месеца, като, естествено, започваме да мислим още през януари. Когато забележим книга, която се откроява, ние я маркираме, така че всеки редактор да може да я прочете заедно със съперниците й през годината. Списъкът с отделените постоянно се променя, книги се включват в него и отпадат през годината, периодично го обновяваме. Към октомври процесът става по-интензивен. Като цяло системата ни е демократична, но на финала решенията се взимат малко по-целенасочено. Решението е трудно и не могат да влязат всички фаворити на всеки от редакторите в рубриката.
Всяка седмица избираме 9 книги, в края на годината ги събираме и от тях открояваме 100 – 50 художествени и 50 нехудожествени. От тях избираме Топ 10 за годината.
Знаете ли какво правят колегите ви в момента?
В рубриката няма йерархия и всеки е на длъжност „редактор“. Често работим от къщи и поддържаме контакт по телефона. Естествено, всички обичаме да говорим за книги и също така всички трябва да четем. И да пишем. И да редактираме.
Как бихте описали процеса по писане на ревю?
В Ню Йорк Таймс редакторите избират кои книги ще се рецензират и откриват правилните хора за това. Пишат се ревюта за всички жанрове, въпреки че е ясно, че вкусовете на редакторите влияят, както и вкусовете на рецензиращите, върху читателите на изданието. Критиците сами избират за кои книги ще пишат. За една седмица всеки редактор работи с няколко заглавия и техните ревюта. Но ние все пак имаме крайното решение – понякога критиците са в конфликт на интереси, познават автора или агента и т.н. Затова даваме книгата на друг колега. Тъй като постоянно търсим свежи ревюта, сме винаги отворени към нови гласове – понякога нови писатели, друг път – издателства или рецензенти.
Вероятно получавате много писма.
Проверяваме пощата няколко пъти на ден и в повечето случаи пълним цяла количка с кутии и пликове. Това е обичайната картинка при нас.
Какво мислите за определението „най-добра книга“?
Харесва ми да вярвам, че десетте най-добри книги през годината имат повече общо от прилагането на високи стандарти и амбиции. Под „най-добра книга“ имаме предвид тази, която е изключително добре направена във всеки смисъл – сюжет, оригиналност, писателски умения на ниво изречение, умение за разказване на история и т.н. Не е задължително книгата да има важно послание или позиция, но е важно да издържи теста на времето и хората да искат да я четат и след 5, 10, 20 години.
Накрая на годината списъкът с книгите може би няма нищо общо с рецензиите.
Не е невъзможно вкусовете на рецензентите, на публиката и на медията да не съвпадат. В Топ 10 ние, редакторите, упражняваме нашия глас, независимо какво казват ревютата през годината.
Вярно ли е, че най-добрите книжни ревюта са емоционалните?
Мисля, че е грешно да се бъркат книжното ревю и рецензията. Със сигурност читателите не искат да знаят какво става на края на книгата, която мислят да четат. Като читател аз също не го искам, но ми се ще да видя, че авторът на ревюто е интелектуално и емоционално обвързан с книгата. Искам дълбочина и контекст: Какво още мога да прочета по темата? Какво още е писал този автор и какви проучвания е правил за книгата си? Искам да знам какво е описано, но с примери, цитати, описания на стила. Искам да знам с какво писателят се е справил и с какво – не. Искам оценка дали книгата си заслужава или не. От ревюто искам да прочета искам ли да прочета тази книга или не.
Разбрахме, че Дон Делило почти успя да влезе в Топ 10 за 2016 г.
Да, „Zero K“ беше сред финалистите и почти успя, но все пак се размина с десетката.
Вие лично какво четете?
Има година от живота ми, в която нямат работа, нямах партньор, деца, нямаше интернет – тогава прочетох 76 книги за удоволствие, като една от тях беше „Моби Дик“. От тогава това не ми се е случвало. Старая се да чета по една книга на седмица, но с по-дебелите това не се получава. За целта жертвам гледането на телевизия, всъщност изцяло го пропускам. Винаги съм искала да прочета Александър Дюма, той е сред авторите, до които така и не съм се докосвала. Но също така вярвам, че животът е твърде кратък, за да се занимаваме да дочитаме книги, които не са ни интересни, освен ако наистина не научаваме нещо от тях.
