Начало / Автори / Фотографски портрет на поета Артюр Рембо

Фотографски портрет на поета Артюр Рембо

rimbaud_in_harar-e1480489245395Артюр Рембо е увековечен в песни и истории, а магията около личната му история е неустоима. Поетът приключва с кратката си, но брилянтна литературна кариера и става контрабандист на оръжие в Африка – занимание, много далечно от чувствителния символизъм, пише сайтът www.openculture.com. Скъсването на Рембо с поезията е толкова рязко, че критиците прекарват десетилетия в анализиране на явлението и стигат до извода, че отказът му е равностоен на ефекта от раздялата на Бийтълс. Какво би могло да тласне известния градски развратник към анонимен живот извън обществото? От друга страна, темата за заминаването, за приключенията присъства на различни нива в гротескната, понякога халюциногенна поезия на Рембо.

Той е само на 18 години, през 1873 г., когато пише своето сбогуване. Две години по-късно прекъсва разтърсващата си и изпълнена с насилие връзка с Пол Верлен и се отправя на серия от пътешествия – първо пеш из Европа, а след това към Кипър, Йемен и последно Етиопия. Там се установява, сприятелява се с местния управник и става уважаван търговец на кафе и, да, контрабандист на оръжие.

rimbaud-pics-2-e1480489215450Рембо може би изоставя поезията, защото решава, че е постигнал всичко, което може да се изкаже с думи. Но не се отказва от естетическите си търсения. Вместо да търси нови цветя, звезди, думи, както е преди напускането на Париж, той се насочва към есета за пътуванията си, както и към фотографията. През 1883 г. той си прави и два автопортрета, които изпраща на майка си с посланието „Ето две мои снимки, които сам направих“.

Обстоятелствата, при които тези портрети са направени, тънат в мистерия. През 1882 г. Рембо е очарован от новата технология и си поръчва фотоапарат от Лион, като целта му е да илюстрира с изображенията нова книга. Получава камерата в началото на 1883 г., като заедно с нея поръчва и специализирана литература и оборудване. Публикацията, която планира да онагледи със снимки, така и не се реализира и снимките тук са единственото доказателство за фотографската му активност.

„Не знам много неща“, пише той в писмо до майка си, „Но скоро ще се науча и ще ти изпратя интересни снимки“. Не е съвсем ясно защо Рембо се отказва от фотографските си планове. В писмата си той пише, че ги приема не само като хоби, но и като комерсиално занимание: „Тук всеки иска да бъде сниман, дори е готов да плати една гвинея за снимката“. Изследователите заключават, че вероятно това не са единствените направени от Рембо снимки, но останалите са изгубени, което и поставя под съмнение цялостната фотографска дейност на поета.

rimbaud-pics-3-e1480489204423А може би Рембо просто е решил, че е постигнал всичко възможно и просто се е сбогувал. Потомството, реномето – това са все неща, които не представляват интерес за него. „Какво ще остане от света, когато го напуснеш?“, пише той, „Независимо от всичко, настоящето няма да остави никаква следа“. Иронията е, че снимките му са проявени с химикали, които водят до постоянното им и необратимо избеляване – те изразяват мимолетието, което Рембо въплъщава в целия си живот.

Ако все пак някой иска да ги види в оригинал, има малко време. Първата снимка е изложена в Националната библиотека на Франция, а останалите са в музея на Артюр Рембо.

 

rimbaud-pics-6-e1480489148109

Прочетете още

1351

Продават на търг пистолета, с който Верлен стреля по Рембо

Едно от най-известните огнестрелни оръжия в световната литература – пистолетът с който Пол Верлен стрепя …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *