Начало / Любопитно / Топ 10 литературни котки

Топ 10 литературни котки

Често в литературата котките не се приемат като най-сериозните персонажи, но всъщност те са много подходящи за описване. Британският в. “Гардиън“ даде пример за най-известните 10 котки в литературата, описани от достатъчно смели автори, повечето от които може би малко изненадващо са мъже.

  1. „Тобърмъри“, Саки (Х. Х. Мънро)

В този разказ за говореща котка действието се развива по време на спокоен провинциален уикенд малко преди Първата световна война. Гост на страноприемница твърди, че може да накара животните да говорят и е поканен да демонстрира дарбата си върху котката на собствениците Тобърмъри. Речта на животното се оказва надменна, но по-лошото е, че то знае всичко за всеки. Запитана какво мисли за човешкия интелект, котката започва отговора си с репликата „Поставяте ме в неудобна позиция“.

  1. „Алиса в страната на чудесата“, Луис Карол

2c26fbe2f9urn-gif-500-312-cc-dri-qjye3zhe5pЧешърският котарак определено печели симпатиите на читателите, а и на самата Алиса, която е щастлива да види главата му, материализирала се отново по време на игра на крокет. Подобно на другите герои, които Алиса среща, той задава неразгадаеми гатанки с неясниотговори, но е по-заинтересован от нея повече от всеки друг персонаж.

  1. „Едуард Победителя“, Роалд Дал

Историите на Дал продължават да се издават, а тази конкретно разказва за осиновена улична котка, която може, а може и да не е прероденият Франц Лист. Не само, че животното очевидно реагира с удоволствие на пианото, но явно споделя неприязънта на композитора към Шопен. И докато стопанката Луиза се убеждава, че котката е прероденият гений и планира да покани музикални светила за среща с него, раздразненият й съпруг Едуард планира убийството на животното.

  1. „The Silent Miaow“, Пол Галико

Мистериозен ръкопис със заглавие „£YE SUK@NT MUWOQ“ попада в ръцете на Галико, който осъзнава, че е (зле) написан от котка и представлява ръководство за „котенца, осиновени и бездомни котки“ как да манипулират хората, за да получат най-добрия стол, най-добрата храна и т.н. Котката автор обяснява, че ръкописът е абсолютно оръжие – едно „мяу“ отваря всички врати, защото предизвиква неудържими емоции у хората.

  1. „Популярна книга за Котките от Стария опосум/ двуезично издание“, Т. С. Елиът

197900_bМакавити е котката еквивалент на Мориарти – известният злодей от поредицата за Шерлок Холмс. Животното е изключително интелигентно и дори формата на главата му го подсказва – челото е набръчкано от мисли. Дори името му на английски се римува с „гравитация“, „поквара“ и „изисканост“. Но истинското доказателство на престъпния блясък на котката е, че навсякъде, където има престъпление, „Макавити го няма!“

  1. „Thomasina, the Cat Who Thought She Was God“, Пол Галико

Томазина е голяма котарана, принадлежаща на малката дъщеря на гневен шотландски ветеринар. Един ден, когато се разболява, ветеринарят взима решението да я приспи, а дъщеря му изпада в умопомрачение от скръб. Междувременно Томазина се връща към предишен свой живот, в който е била египетска богиня, спасена от симпатична вещица, лекуваща болни животни по нейни си мистични причини. Когато дъщерята на ветеринаря потъва в треска и тежка криза, Томазина се завръща, за да спаси положението.

  1. „A Case of Murder“, Върнън Сканел

В книгите котките често са жертва на насилствена смърт. Тобърмъри избягва убийство, но умира в бой с друга котка. В историята на Дал Едуард изгаря котката. Чешърският котарак избягва обезглавяване само благодарение на семантичен спор (а и вероятно защото е невидим). В поемата на Скандел пък се разказва за котка, убита от момче и скрита в ъгъла под стълбите. В края й тя се съживява и го напада.

  1. „Котки“, Акиф Пиринчи

Има две литературни котки, за които всеки знае – Бегемот от „Майстора и Маргарита“ и Франсис от „Котки“. Във втората творба споменатата котка чете книги, използва компютър и говори за Киркегор.

  1. „The Cats’ Protection League“, Роджър Макгъф

„Полунощ. На вратата се чука. Да отворя ли? По-добре ще е. Три дебели котки, гадни и зли“. Поемата на Макгъф започва да звучи зловещо, когато той въвежда образа на котките изнудвачи.

  1. „Why Cats Paint“, Хийтър Буш и Бъртън Силвър

Забавната книжка включва рисунки на котки, занимаващи се с изкуство, основно експресионизъм. Описанията към тях също са много добри, като например: „Заради маниера на рисуване на някои котки, биолозите често го определят като „обсесивно-компулсивна дейност, която води до повтарящи се изображения без никакъв смисъл“.

Прочетете още

nikolapyrvkomiks3

Малкият Никола като комикс или как започна всичко

Юлия ПЕТКОВА Кое будно дете не е чувало за малкия Николà? Лудориите на прочутия ученик …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *