Лира Литературно-рекламна Агенция
Дословните записи на разсъжденията на Хитлер пред неговите най-приближени сътрудници в щабквартирата в периода 1941–1942 г. са събрани в изданието „Хитлер без цензура” (ИК „Сиела”). Документалната книга е дело на германския адвокат и стенограф Хенри Пикер, записвал собственоръчно част от бележките, които са четени и одобрени от самия фюрер.
Как се държи Хитлер в Главната си квартира пред най-приближените си и верни 26 сътрудници? Как тълкува своите решения и какво е отношението му към народа, социалната политика, вярата, културата, войната и мира? Всичко това научаваме от германския адвокат и стенограф Хенри Пикер в книгата „Хитлер без цензура” (с подзаглавие „Записаните разговори в щабквартирата на фюрера през 1941–1942 г.”).
Документалното четиво е публикувано за първи път през 1951 г. в Западна Германия под заглавието Tischgespräche im Führerhauptquartier, а текстовете в него са подредени тематично – за разлика от френското и английското издания, в които е спазен хронологичният ред. Публикуваните в книгата записки са прочетени и одобрени от самия Хитлер. Те регистрират как се държи фюрерът в кръга на своите 26 сътрудници в Главната квартира, как тълкува своите решения и заповеди, какво отношение взема по проблемите на вярата, народа, държавното управление, културата, социалната справедливост, войната и мира.
Публичните речи на Хитлер разкриват от неговите мисли и цели само толкова, колкото изискват актуалните обстоятелства. Онова, което разбираме за Хитлер от биографиите, писани от сътрудници, дневниците и спомените, тълкуванията на историци, паметните бележки, предадените откъслеци от разговори, винаги е субективно филтрирано от гледната точка на автора. Същото важи за стенограмите от обсъждането на военното положение, които са водени от цивилни стенографи, и заради това е трябвало да бъдат преработвани от военните. При записките на Пикер обаче има съществена разлика, която ги прави ценен исторически документ. „Не съм записал монолозите на Хитлер след години и по памет, какъвто най-често е случаят с най-различни спомени и разговори с него, а веднага. Хитлер сам ги прочете и призна, че онези три особено дълги записки отразяват напълно точно и безупречно неговите мисли и изложения”, категоричен е Хенри Пикер.
Книгата е в превод от немски език, а преводач е Асен Георгиев.
Хенри Пикер (1912–1988) е роден в Германия в навечерието на Първата световна война. През 1930 г. става член на Националсоциалистическата работническа партия на Германия, а през 1936 г. завършва право в университета в Кил, провинция Шлезвиг-Холщайн. От 1942 г. е високопоставен правен служител в Главната квартира на Хитлер. Пикер често е канен лично от фюрера да обядва с него, което според стенографа се дължи на семейния му произход – както споделя сам в предговора на „Хитлер без цензура”, Пикер е син на стопанския сенатор от Вилхелмсхафен Даниел Пикер, който въвел Хитлер в германския военен флот дълги години преди поемането на властта.
ОТКЪС
Целта на тази сбирка от документи не е да оправдава или осъжда. Много време и дистанция са нужни, за да може явления като Адолф Хитлер да бъдат преценени според историческите им последици.
Задачата на съвременната историческа наука, особено в една толкова разтърсваща света епоха като Хитлеровата, може да бъде само една: осигуряване на идните поколения с безупречни документи и предаване на случилото се, както „е било наистина“. Защото мислещият човек се опитва да анализира своето време чрез случилото се. В ретроспекция на онова, което е било преди него, той разглежда историческия терен, където покълват и заживяват събитията от неговото настояще. Така човек изследва закономерностите в човешкия живот и във взаимодействието на народите и нациите на нашата планета. Намира материал за сравнение на винаги неповторимото историческо развитие и се сдобива с критерии за оформяне на още скритото в мрака бъдеще. Човек обаче трябва да се пази да не описва с „история“ само видимите събития, които се явяват пред очите ни върху преходната сцена на земните случки. Той трябва да открие онези подтици, които произхождат от сферата на духовното и създават от един скромен гражданин като Хитлер човек, променящ света, който казва: „Светът е като преходна купа. Той винаги се стреми да е в ръцете на най-силния“ (Разговор № 106).
Има ли по-добри документи за тази цел от най-интимните разговори на диктатор като Хитлер, още повече че са записани в момент, когато е господар на Европа от Нордкап до Сахара и от Атлантика до Кавказ, управлява територия от 6,85 млн. км2 с население 112,5 млн. германци и 250 млн. чужденци и покрива със своята война, Втората световна война, една седма от повърхността на планетата[1]? Към това трябва да се добави, че не съм записал монолозите на Хитлер след години и по памет, какъвто най-често е случаят с най-различни спомени и разговори с него, а веднага. Хитлер сам ги прочете и призна, че онези три особено дълги записки отразяват напълно точно и безупречно неговите мисли и изложения.
Никога досега в световната история, както каза президентът проф. Теодор Хойс[2], който направи възможно издаването на сбирката документи през 1951 г., не е създавано такова неповторимо произведение на историческата наука: от разрушител на света като Хитлер литературно да бъде уловена една, така да се каже, историческа снимка. Едва ли ще бъде възможно втори път да се предостави на потомството подобен материал, защото всеки държавник със световно значение, който познава сбирката, грижливо ще избягва подобни истински и пълни авторазкрития. Защото тези записки регистрират с неподкупността на наблюдателя с историческа, политическа и юридическа подготовка как се държи Хитлер в кръга на своите 26 сътрудници в Главната квартира на фюрера, как тълкува своите разбирания, решения и мерки и изказва отношение по проблеми на вярата, народа, държавното управление, културата, социалната справедливост, войната и мира.
Ако световните медии определиха моето произведение като „незаменим първоизточник“ и scientific document of highest order, то е, защото и за Хитлер първоизточниците са дефицитни. Неговата собствена програмна творба „Моята борба“ съзнателно служи на целта да пропагандира личността и идеите му. „Втората книга на Хитлер“ (Hitlers zweites Buch), написана през 1928, издадена през 1961 г. от Германския институт за съвременна история, още през 1929/1930 е толкова изпреварена от политическото развитие, че Хитлер забранява на партийното издателство „Еер“ да я издаде и отказва да препише на чисто коригирания ръкопис.
Публичните речи на Хитлер разкриват от неговите мисли и цели само толкова, колкото изискват актуалните обстоятелства. В тях само посветеният може да отсее зърното от плявата. Онова, което разкриват за Хитлер биографиите от сътрудници, дневниците и спомените, тълкуванията на историци, паметните бележки, предадените откъслеци от разговори, винаги е субективно филтрирано от гледната точка на автора. Същото важи за стенограмите от обсъждането на военното положение, които са водени от цивилни стенографи, и заради това е трябвало да бъдат преработвани от военните. Още от началото при тази сбирка от документи не ставаше дума за моята гледна точка по разните проблеми, а да се предаде планомерно и изчерпателно личното свидетелство на Хитлер за неговата личност, идеи и цели[3].
[1] През 1940/41 г. населението на Земята е 2,22 млрд. души. 1/6 от човечеството е под властта на Хитлер.
[2] Първият президент на Западна Германия. – Б. пр.
[3] В противоречие с това твърдение авторът на много места е добавял свои тълкувания на събития, включително и твърде спорни. – Б. пр.
