Начало / Критика / Да четем и да помним!

Да четем и да помним!

Любина Йорданова, Хеликон Русе

„Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено от войната – макар и оцеляло от нейните снаряди.“

Eрих Мария Ремарк

203121_b„На Западния фронт нищо ново” е един от най-покъртителните романи, които съм чела. Това е биографична книга, в която Паул Боймер (гласът на Eрих Мария Ремарк) разказва за участието и преживяванията си в Първата световна война (1914-1918 г.).
Война, която в историята остава като едно от най-големите недоразумения, отнело живота на 16 милиона души и ранило 21 милиона. И най-страшното – Голямата война е една от основните причини двадесет години по-късно да избухне още по-унищожителната Втора световна война.
Затова „На Западния фронт нищо ново” трябва да се чете и като роман-завещание за грешките, жестокостта, разрушението и безнадеждността, които съсипват цяло едно поколение и белязват всяко следващо завинаги.
Това е роман, който трябва да се чете!
Защото той разказва за ужаса да си човек, изправен на бойното поле пред други хора, които неколцина души са определили за твои врагове, и които трябва да убиеш, без да знаеш как и защо. И то в името на кауза, която не е твоя, която дори не е достатъчно смислена, за да оправдае това безумие. А си почти дете. Деветнайсетгодишен.
Принуден си да търпиш мизерията, глада, постоянния страх, който се изражда в безразличие, раните и смъртта на приятелите ти, виковете на умиращите хора и животни, гледките на разфасовани и размазани трупове, звуците на оръжията, насочени към теб и непрекъснатото бягство от лудостта, което се оказва по-осакатяващо и от бомбите.
Закоравял от всичко преживяно на фронта, Паул е неспособен да се радва на кратката отпуска, на семейството си, на нещата, които са го усмихвали преди. Чувство на вина, безцелност и празнота запълват душата му. Така се ражда „изгубеното поколение”.
„На Западния фронт нищо ново” е роман и за лицемерието на управляващата класа, за глупавите претенции и унижения, практикувани от висшестоящите спрямо нисшестоящите, за омразата и гнева, които се пораждат между хора, които уж са на една и съща страна в момент на война.
Това е и роман за истинското приятелство. Там, на фронта, си готов да споделиш с другаря си и малкото храна, която е останала, да се погрижиш за раните му, да намалиш болката му, да умреш вместо него. Готов си и да помогнеш на пленените вражески войници, защото не можеш да гледаш как страдат. Тези прояви на човечност и неочаквано чувство за хумор блесват като ярки слънчеви лъчи на фона на бойните действия.
„На Западния фронт нищо ново” е роман за пълното обезличаване на човека, чиято смърт е ежедневие. И нищо ново няма за отбелязване.
Затова нека четем и нека да помним!

Прочетете още

ил. 1 корица

„Гам”: Ремарк, ако я нямаше войната

Кристина Цонева Според бележки на немския му издател, „Гам” е написан между 1923 г. и …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...