Лира Литературно-рекламна Агенция
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Палестина. Завършва Техническия университет в София и се реализира в България като публицист, писател и преводач. Негови творби са публикувани в „Литературен фронт“, „Пулс“, алманах „Море“ и др. Автор е на стихосбирките „Очите на бурята“, „Мариамин“ и на романите „Живи в царството на рака“, „Европеец по никое време“. В началото на 2016 г. той превежда на арабски първата представителна антология на съвременната българска поезия. Под заглавие „Вятърът разпръсна моите слова“ са събрани известни наши поети, сред които Екатерина Йосифова, Борис Христов, Христо Фотев, Константин Павлов, Иван Методиев, Георги Рупчев, Стефан Цанев, Любомир Левчев и много други. Книгата е дело на издателство „Албайруни”в Аман, столицата на Йордания. Със съставителя ù Хайри Хамдан разговаря Люси Еленкова.
Господин Хамдан, как намерихте пазар за българска поезия на арабски?
Всичко тръгна от приятелството ми с хора, с които тук непрекъснато общувам, например Бойко Ламбовски, когото превеждах още преди десет години и имаше силен отзвук в арабския литературен свят. След това Любомир Левчев, от по-младите – Владислав Христов, и така се започна. Още един, и още един, накрая осъзнах, че имам материал за цяла книга. Веднъж в Йордания, в разговор с издатели и писатели, подхвърлих идеята за този сборник. Тогава един от издателите, без никакви усилия от моя страна, ме погледна и каза – „проектът е мой. Аз го спонсорирам и ще го издам“. Той повярва в това, защото знае, че има глад за литература и изкуство от Източна Европа, а България е добър образец. И първата премиера на книгата беше силна, даже не в Йордания – страната, където бе издадена. „Вятърът разпръсна моите слова“ директно беше изпратена на панаира на книгата в Кайро, който е огромен форум. Последваха няколко арабски държави, дори наскоро, в началото на ноември, беше представена в ОАЕ, въобще, тази българска антология се оказа успешен проект.
Интересно как изглежда една арабска книжарница?
Концентрирана върху западната литература. Има много английски, американски, също руски автори. Български се появяват на редки периоди във времето. Това, което правя аз, е лична инициатива, защото съм убеден, че българската литература притежава силен заряд, който може да бъде пренесен и в арабския свят.
Още от средновековната арабска поезия в онзи регион са останали строги норми и правила. Когато превеждате български поети на арабски, съобразявате ли се тях?
Има етапи в писането, които са валидни за целия свят. Съвременната арабска литература опроверга всички канони, отвори се към новите течения в литературата. Българската поезия е по-стегната, по-директна. Доста арабски поети могат да почерпят опит от нея, тъй като те говорят много. Разбира се, украшенията и метафорите пазят своето достойно място.
Арабската литература се свързва с разпространението на исляма. Тази тенденция съществува ли днес или е част от миналото?
Вижте, ислямът е религия. Тя е отношение между човек и бог. За нея има отделна литература и който иска, си я чете. В българската поезия, която преведох, имаше стихове, откровено говорещи за кръста. В този смисъл е добре, че читателят открива мотиви за спасение, а не за конфликт, и не израз на определена религия.
А откъде е заглавието „Вятърът разпръсна моите слова“?
От стихотворението на Иван Методиев – „Прах“. Заглавието е страхотно, то внушава, че вятърът разнася мислите от едно място на друго, без усилия, без транспорт, без визи, ако щете. Дори да ги изтрием, да забравим тези мисли, те могат да се възпроизвеждат. Поезията е вечна.
Мнозина българи не знаят какво значи да си палестинец. Кои живеят там – араби от Израел или евреи от Палестина?
Ние сме си араби от поколения, родени сме в Палестина. Но вследствие на политическия конфликт палестинецът стана космополит. И в Сибир може да го срещнете. В момента палестинците са над дванайсет милиона, като половината от тях живеят в сектора Газа. А другата половина се пръснаха по света, в резултат на окупацията на Израел. Въпреки всичко, продължаваме да се надяваме на мирен изход от този дългогодишен конфликт.
Господин Хамдан, вие по-добре от мен знаете какво е да си нежелан в нечия земя, как се оцелява във военно положение. Можете ли да погледнете на бежанската криза обективно, в глобален аспект?
Темата е доста обхватна, а човечеството е много, много грешно. Всички оръжия, които толкова години се наливат в арабския свят, оставиха на заден план нормалната политика за демократично устройство, за човешки права, за повишаване на жизнения стандарт на хората. Видяхме диктатори, които определят бъдещето на поколения. В един момент интернет преобърна нещата, просто нямаше тайни. Жител и в най-затънтеното арабско село знае как се живее в Америка, в Лондон, в Париж, в България. Той естествено започва да желае промяна, но промяната беше невъзможна, тъй като означава смяна на елитите. Оттам се взриви този регион. Ако в България сме свидетели, грубо казано, на около 30 хиляди бежанци, в Европа – на няколкостотин хиляди, то в Турция са три милиона, в Ливан, макар и малка страна, два милиона, в Йордания са милион и половина, две трети от населението на страната са бежанци. Ще сме свидетели на вълна от Африка, там живеят един милиард души под нивото на бедността. Просто е необходима политика в глобален аспект, която да гарантира минимум справедливост. За да останат тези хора по местата си, в собствените си държави, а не да тръгнат на сляпо, подхранвани от илюзии.
А в един по-висш план, промени ли се понятието за свещено в Близкия Изток?
Тази философия е дълбоко вкоренена в съзнанието на всеки ориенталец, тя е част от неговата генетика. Това, което се промени в арабския свят, е изкуственото създаване на общности от фанатици – ДАЕШ и подобни идеологически бомби. Целта им е да се откажеш, да се отвратиш от своята религия, но същността им е съвсем различна. Арабският гражданин в ежедневието си преживява проблеми, които са навсякъде – кредити, ниски заплати, битови проблеми с водоснабдяването, ефекта от климатичните промени и др. Вече няма разлика в начина на мислене на Запад и на Изток. Това, което ги събира, е повече от това, което ги разделя.
Да се върнем към литературата. Превеждате нов сборник с разкази от български писатели на арабски. Разкажете повече за него.
Чрез прозата много по-добре може де се изрази начина на живот на една нация. Имената в този сборник не са малко, сред тях са Александър Шпатов, Николай Фенерски, Оля Стоянова, Милен Русков, Емануил Видински, Кристин Димитрова, Христина Панджаридис, Здравка Евтимова, Костадин Костадинов, Георги Господинов, Алек Попов, Деян Енев, Йорданка Белева, Петър Чухов, Силвия Томова, Ангел Игов, Палми Ранчев, Васил Георгиев, Теодора Димова и още много, все познати на българския читател автори. Хубаво е, че когато преведа един, успявам да се откъсна от всичко, да съм насаме с него. Когато работя с някой автор, не се занимавам с нищо друго.
Кога ще бъде готов сборникът?
Надявам се, през пролетта на 2017-а да бъде готов и да му направим хубаво представяне на някое любимо място в София.
В арабските страни как ще случи разпространението на тази книга?
Аз подготвям почвата предварително, превеждам пет автора, избирам един от тях и го публикувам в някои от големите арабски литературни сайтове. Не искам книгата да се появи от раз, пускам малко „фойерверки“ към нея. Вече има около седем разказа, които са приети великолепно. Защото всеки арабин ще намери в писането на един европеец „другият аз“, далеч от своя кървав и неспокоен бит.
Вие превеждате и от арабски на български, кои книги с ваш превод може да намерим в нашите книжарници?
Препоръчвам ви Джамал Наджи и неговия сборник „На прицел“. Авторът е голям йордански писател, известен предимно с романите си, много от които са филмирани. Джамал Наджи има 4 сборника с разкази, даде ми правата за тях и възможността да си избирам текстове. Той пише като вълк, без заобикалки, думите му оставят видими следи. Част от тези разкази са използвани в дисертации, докторантури, в престижни арабски университети.
Друг интересен автор е Махмуд Римал, неговата книга „Обаждане посред сън“ излезе преди две години и той беше в България за представянето ù. Толкова му хареса тук, че се върна за втори път и после написа голяма статия за България. Още един стопроцентов разказвач.
