Лира Литературно-рекламна Агенция
Под улиците на едно от предградията на Дамаск редове от рафтове пазят книги, които са спасени от бомбардирани сгради. През последните 4 години, в които продължава обсадата на Дарайя, доброволци са събрали 14 000 книги от разрушените домове. Мястото, където те се съхраняват, се пази в тайна от страх от атака на силите, верни на Асад. Посетителите трябва да се крият от свистящите куршуми, за да достигнат подземната читалня, разказва ВВС.
Наричат я тайната библиотека на Сирия и мнозина виждат в нея източник на оцеляване. „Тя ми върна обратно живота“, твърди Абдулбасет Алахмар, редовен посетител, който допълва: „Както тялото има нужда от храна, така душата се нуждае от книги“.
Заради религиозен или политически натиск книги са били укривани многократно в миналото – в тайни скривалища или в частни колекции. Една от тях днес е известна като Пещерната библиотека.
Пещерната библиотека
В края на пустинята Гоби в Китай мрежа от пещери близо до град Дунхуан, известни като Хилядата пещери на Буда, остават запечатани почти 1000 години. През 1900 г. таоисткият монах Уанг Юанлу, който е неофициален пазител на пещерите, открива скрита врата, която го отвежда до пещера, пълна с ръкописи, датирани от 4 до 11 век. Местните власти проявяват слаб интерес към документите след сигнала от Уанг. Новината се разпространява и роденият в Унгария изследовател Аурел Стейн обаче убеждава пазача да му продаде около 10 000 ръкописа. Следват го делегации от Франция, Русия и Япония и повечето от древните текстове напускат пещерата. Според Ню Йоркър, до 1910 г., когато китайските власти разпореждат всичко останало да се прехвърли в Пекин, само около 1/5 от съкровищата са запазени.
Въпреки това много от оригиналните ръкописи днес могат да бъдат разгледани като следствие от инициатива за дигитализиране на колекцията, стартирала през 1994 г. Международният проект Дунхуан се ръководи от Британската библиотека с партньори от целия свят и води до това, че днес много от богатствата могат да бъдат разгледани.
Никой не знае защо е била запечатана библиотеката. Според Стейн, това е бил начин да се съхранят ръкописи, които вече не се използват, но са твърде ценни, за да бъдат изхвърлени – един вид „свещен отпадък“. Френският учен Пол Пелио вярва, че това се е случило през 1035 г., когато императорът на Западна Ся завладял Дунхуан. Китайският учен Ронг Ксинджианг предполага, че пещерата е запечатана под заплаха от нападение на ислямските Караханиди, което така и не се случва.
Каквато и да е причината първоначално да бъдат скрити, разкриването на съдържанието на пещерата само преди век променя историята. Един от документите от Дунхуан, Диамантната сутра, е ключова будистка свещена творба. Според Британската библиотека копието, открито в пещерата, може да се датира до 868 г. и е най-старата запазена печатна книга в света. Тя е и напомняне, че печатането на книги всъщност не е европейско изобретение.
Крило и молитва
Местоположението на друго скривалище на религиозни текстове е ясно от създаването му през 1612 г., но въпреки това продължава да бъде обект на конспиративни теории. Скритите архиви на Ватикана включват папска кореспонденция на повече от 1000 години и се цитират „Ангели и демони“ на Дан Браун – бестселърът за харвардския процес и борбата му с илюминатите. Слуховете за съдържанието на колекцията включват извънземни черепи, документация за кръвната линия на Христос и машина на времето, изобретена от бенедектински монах, който успял да се върне назад във времето и да заснеме разпъването на кръст на Исус.
В опит да се развенчаят митовете, библиотеката е все по-достъпна в последните години и дори се организира изложба с документи от архивите в Рим. Папа Лъв XIII първи допуска внимателно подбрани учени през 1881 г. и днес много от документите могат да бъдат разгледани от изследователите. Думата „тайна“ (secret) в името идва от латинската „secretum“, която като значение е по-близка до „частен“. Все пак някои зони от архива остават забранени за достъп.
Учените нямат достъп до папските документи от 1939 г. насам, когато за папа е избран Пий XII, а до личните архиви на кардиналите – от 1922 г. насам. Настанени в бетонен бункер, част от сграда зад базиликата Св. Петър, архивите се пазят от швейцарски гвардейци и от полицейските сили на Ватикана. Тази охрана подсилва значението на думите, скрити зад дебелите стени.
Освен кореспонденция между Ватикана и личности като Моцарт, Еразъм, Волтер, Адолф Хитлер, архивът съдържа искането на крал Хенри VIII за развод с Катерина Арагонска (когато то е отказано, Хенри все пак се развежда и прекъсва връзките между английската църква и Рим). Архивът също съдържа декрет на Папа Лъв Х от 1521 г. за отлъчване от църквата на Мартин Лутер, ръкописен препис на процеса срещу Галилео за ерес и писмо от Микеланджело, в което той се оплаква, че не му е платено за работата по Сикстинската капела.
Още една тухла в стената
Без защитата на тежка охрана, но забравена през вековете, стара колекция в Кайро е открита за света от румънския евреин Джейкъб Сафир. Той описва скривалището през 1874 г., но находката добива популярност едва през 1896 г., когато шотландските близначки Агнес Луис и Маргарет Гибсън показват някои от ръкописите на близкия си преподавател в Кеймбридж Соломон Шечер.
Скрити в стена на синагогата Бен Езра се оказват почти 280 000 еврейски ръкописни фрагмента. Според еврейските закони, текст, който съдържа името на Бог, не може да бъде изхвърлен, а трябва да се съхранява в специално помещение в синагога или гробище. Хранилището е известно като „genizah“ – на иврит оригиналното значение е „да се скрие“, а по-късно думата означава „архив“.
В продължение на 1000 години еврейската общност във Фустат съхранява документи в скривалището, а библиотеката остава недокосната. Според публикация в Ню Йоркър, средновековните евреи споменават Бог във всеки писмен текст – от персонални писма до списъци за пазаруване. Поради тази причина архивът съдържа точна снимка на живота в Египет от 9 до 19 век, което го прави един от най-дългите съществуващи. „Без преувеличение можем да твърдим, че така пренаписваме всичко, което знаем за евреите, Средния Изток и Средиземноморието пред Средновековието“, твърди Бен Аутуейт от Кеймбридж.
Фрагментите разкриват, че еврейските търговци си партнират с християни и мюсюлмани, че евреите като цяло са приемани много по-толерантно, отколкото се мислеше преди, а антисемитизмът е бил по-рядък от очакваното. Значението на архива става все по-разпознато, като през 2013 г. библиотеките на университетите Оксфорд и Кеймбридж се обединиха в първата по рода си колаборация, целяща запазване на колекцията непокътната.
Между редовете
През 2013 г. немският историк, специализиращ Средновековие, Ерик Квакел описва „забележително откритие“ на студентите си в университета в Лайден. Докато те систематизират документи в библиотеката, се натъкват на 132 бележки, писма и документи от неизвестен съд от Рейнския район, нахвърляни върху малки хартиени фишове. Те са скрити във вътрешността на книга, отпечатана през 1577 г.
За разлика от „свещения отпадък“, тук става дума за фрагменти, рециклирани и използвани от подвързач на книги. Това означава, че не се е очаквало думите, изписани върху 132-те парчета хартия, да се четат след време. „Фишовете са забележителни, първо защото такива малки хартиени обекти трудно оцеляват от Средновековието до наши дни. Те са се качили на „автостоп“ на печатна книга от 16 век“, отбелязва Квакел.
Включваща разписки, искания и списъци за пазаруване, това е колекция, която е рядкост за историците. „Съобщения като това ни дават възможно най-ясната представа за средновековното общество. Те са гласовете на Средновековието, които обикновено не чуваме, които ни разказват историята за случвалото се“, твърди Квакел.
Колекцията може да се окаже по-голяма от очакваното. Използвайки рентгенова технология, Квакел започва да сканира ранни печатни книги в библиотеката на университета в Лайден. Според него това може да даде достъп до цяла скрита Средновековна „библиотека“, запазила хиляди ръкописни фрагменти.
