Начало / Критика / За гадните копелета в нас

За гадните копелета в нас

203015_bИван ГОЛЕВ

Отдавна не бях попадал на автор, който, без да се прави на постмодернист, изящен стилист или всезнайко, по най-баламския начин ме накара да изчета романа му от първата до последната страница и да пожелая да очаквам продължението. Той сякаш съвсем лекичко ме бе хванал за пеша и ми бе казал: „Ела за малко да чуеш една обикновена история.” И аз го бях последвал, без да се дърпам.
Познавам автора, макар и под вънкашност съща, но под име друго, ала не съм допускал, че има дарбата на толкова увлекателен разказвач. При това още в писателския си дебют „Бог и гадното копеле”. Явно човекът дълго и мълчаливо се е готвил и много внимателно е наблюдавал какви грешки се допускат в прощъпулниците, та да ги избегне в своя. Винаги съм знаел, че е по-добре да си затваряш устата и да си отваряш очите. Е, направил го е.
Историята, която Георги Савов ни разказва, е една от хилядите на млади българи, ударени с чука на демокрацията изневиделица, без предварителни психологически увертюри и тичане на място за загрявка. Тя, ДЕМОКРАЦИЯТА, дойде и цапардоса всекиго различно. И точно от това различие навярно е дошъл творческият гъдел, подтикнал Савов да седне пред клавиатурата. Всички, или поне по-възрастните, видяхме начините и средствата, гърчовете и фликфлаците, чрез които някои, довчера наши спътници в раздрънкания обществен транспорт, се озоваха в лъскавите превозни средства от частния. Ала и до ден днешен като че ли не се питаме достатъчно настойчиво: На каква цена стана това? С какво се разделяш, когато смениш колата и живота си? И нерядко не се ли озоваваш в оная, най-бавната, пред която стократно предпочиташ раздрънкания автобус от миналото?
И може би най-важният въпрос: докъде човек е редно да стигне в името на любовта си?
„Бог и гадното копеле” е книга, която се чете бързо, но се осмисля постепенно. Тя е като кратък виц, на който се разхилваш, но който после те държи дълго време и те удивлява със своята простота и истинност. След прочита ù се сещаш не само за публично известните гадни копелета, но и за гадното копеле в себе си, довело до безчинствата на първите. Голямата подмяна в нашия живот бе възможна само благодарение на множеството малки подмени, които всеки от нас – явно или скришом, съзнателно или от глупост – позволи да се случат първо с него, а после, в по-голям мащаб, и с избраниците му. Как беше – пътят към ада е постлан…?
За тези добри намерения, за съвестта и за пропилените години живот са същинските терзания на Георги Савов. Умишлено не преразказвам сюжета, за да държи утре читателя така, както държа вчера мен. Но твърдя, че в този роман Бог не е само в отделените за него пасажи. Неговата сянка и взор са навсякъде в повествованието – невидимо, но неотменно. Не назидателно, а спасително. Защото и най-гадните копелета някога са били малки ангелчета, вкопчили се в ръката на майка си, докато са правели първите си несигурни крачки по тази хлъзгава земя.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

Людмила Нинова2

Людмила Нинова: За да е топло в душите на другите

Истории за жени създава поетесата и журналист Да общуваш с Людмила Нинова, е както да …