Лира Литературно-рекламна Агенция
Джонатан Варс е писател от американския регион Нова Англия и създател на писателския уебсайт voltampsreactive.com. Анализите му върху класически филми и литература са публикувани в академични сайтове. Той е автор на романа „Like Melvin“, който предстои да излезе и над чието продължение в момент Джонатан работи. Специално за theprocrastiwriter.com писателят дава съвети как да напишем въздействащ край на роман.
“Той обичаше Големия брат.”
Джордж Оруел, „1984“
Това е може би най-известното финално изречение в литературата.
Последното нещо, което ще остане у читателя след прочитането на книгата ви, е финалът ù. Затова той представлява един от най-важните моменти в цялата ви творба. Тук идва проблемът – как да измислите убийствен край на книгата си?
Има много начини, по които може да процедирате, но трябва да запомните, че завършващото ви изречение ще определи емоциите, които ще останат у читателите след прочитането на книгата. Искате ли те да бъдат удовлетворени? Или тъжни? Да ги накарате да се замислят? Ето няколко тактики, които да имате предвид, когато съставяте последното изречение на романа си.
Връщане назад
Това е един от най-добрите начини да завършите книгата си, когато искате читателите да са удовлетворени от резултата. Най-забележителната тактика е да споменете определена сцена или цитат от началото на книгата. Да предположим, че тя започва със среща на двама души в парка, а сюжетът на романа е съсредоточен върху превратностите в тяхната връзка. Ако решите книгата да има щастлив край, ще бъде много подходящо той да описва как двамата главни герои вървят ръка за ръка в същия този парк. И обратното, те може да се разделят, като и двамата си тръгват от парка. Това ще създаде напълно различна атмосфера, но пак ще може да се възползвате от концепцията на връщането назад.
Символична метафора
Често това е подходящ начин да приключите една история. Да предположим, че някой от героите ви е представен в книгата чрез пойна птица, която пее на прозореца. Ако той умре накрая, ще бъде уместно птицата да отлети, като остави у читателя тъжно, но задоволително чувство на завършеност. Символизмът придава дълбочина на историята, така че един финал със символична нотка би бил безпогрешен ход, който ще спомогне за това романът ви да бъде запомнен.
Двусмислие
Малка доза двусмислие приляга на края на някои художествени творби. По различни причини един писател може да не желае хората да узнаят как точно завършва историята. С това ще бъде сигурно, че читателят ще мисли за творбата дълго, след като я е прочел. Да допуснем, че действието в книгата ви се развива в един бъдещ апокалиптичен свят. Подходящ начин да завършите е като представите как двамата лидери на воюващи народи се колебаят дали да натиснат бутон, с който рискуват да започнат термоядрена война. Тъй като дори днес това представлява огромен интерес, ако оставите проблема нерешен, читателят ще обмисля дълго време спорните въпроси в художествената ви проза.
Безусловен финал
Пълна противоположност на двусмислието, този метод се използва, когато авторът иска да „нанесе удар“ на читателя. Цитатът на Оруел по-горе е пример за тази техника на писане. По същество писателят завършва книгата си по начин, чрез който читателят разбира, че няма връщане назад. Интересното в тази идея е, че същинският финал може да изглежда безобиден, но да има голямо значение за читателя. Да речем, че в цялата книга даден образ преследва някакъв човек. Когато го открива, може историята да завършва с фразата: „С един бърз жест той затвори вратата.“ Въпреки че е лишен от драматичност, този жест показва неминуемите намерения на героя.
“Животът продължава”
Накрая, един безупречно приемлив начин, по който да завършите книгата си, е като използвате едно простичко, макар и тривиално твърдение, че животът продължава. Приключването с едно обширно обобщение за живота е показателно, че „трябва да продължим напред“. В някои случаи това може да предизвика особен ефект върху читателя. Да предположим, че книгата ви се фокусира върху едно корумпирано правителство и неподчинението от страна на главния герой (като в „1984“). Ако той се провали в опита си да се опълчи на управляващите, може да финализирате книгата с едно простичко описание на останалите хора в страната, които продължават да водят живота си по същия начин. Това ще накара и читателите ви да се почувстват победени, разпознавайки неуспеха на главното действащо лице.
Въпреки че само докоснах повърхността на темата, смятам, че тези идеи ще ви осигурят насока, ако изпитвате затруднения с измислянето на финал на вашата книга. Запомнете, че най-важният въпрос е: „Какви чувства искате да оставите у читателите?“ Осигурете им някоя запомняща се фраза, която улавя настроението на творбата ви, и читателят ще я пази винаги в ума си.
