Наскоро се навършиха 162 години от рождението на Оскар Уайлд. Това бе повод за www.pw.com да се зарови в архивите и да представи 10 факта за писателя драматург, които може би не знаете за него. Те са избрани от поредната биография на британеца от Емер О‘Съливан: „The Fall of the House of Wilde: Oscar Wilde and His Family“, която наскоро се появи на книжния пазар.
С годините Оскар Уайлд се превърна в културна икона, символ на хомосексуализма и една от първите световни знаменитост. Това, което остава на заден план обаче са неговите необикновени човешки качества – изключителен интелектуалец, хедонист, показно високомерен, привърженик на нетрадиционните сексуални занимания.
- Младият ирландец се превръща в Оскар Уайлд в Америка. Той отива там в средата на 20-те си години, за да изнася лекции по естетика. Преживяването променя живота му. Американските медии го осмиват – дрехите му, маниерите му, всичко е под прицела им. Но той не се скрива, не се страхува. Вместо това се научава да използва медийната си слава като предимство. Красноречието, остроумие и театралниченето превръща в свой стил. И триумфира накрая. Възвръща доверието кум себе си и във себе си. Вижда суперзвездата, която от тогава е трансатлантическата знаменитост. Уайлд е един от първите, които стават известни с това, че са самите себе си.
- Баща му сър Уилям Уайлд е в основата на скандален съдебен спор. Той е един от най-уважаваните викториански мъже на своето време – очен хирург, историк, археолог. Той обаче е обвинен в изнасилване от дългогодишната си пациентка Мери Травърс. Тя пише памфлет, с който го опозорява като лекар и твърди, че той използвал хлороформ, за да получи положителен отговор от пациентките си в сексуалните си щения. Писанията й, както и любовните писма, които сър Уайлд й писал, били разпространени в цял Дъблин. Делото съсипало репутацията на Уайлд–старши.
- Майката на Оскар – лейди Джейн Уайлд е свързана с ирландските бунтове от 1848 г. Тя била журналист, литературен критик, преводач и създала документ, с който призовава Ирландия да въстане срещу британския колониализъм. Тя наблегнала на своето протестантско потекло и напомнила, че членовете на британското правителство и католиците въобще пренебрегват човешките права. Лейди Джейн дори посмяла да изрази нечуваното – твърдяла, че империализмът няма да оцелее, защото залага на експлоатацията и робуването.
- Една от ролите на Оскар Уайлд е тази на викторианския съпруг и баща. В края на 20-те си години Оскар се жени за красивата Констанс Лойд, която също има ирландски корени. Двамата имат двама прекрасни синове – Сирил и Вивиан. В продължение на няколко години Оскар очарова аудиторията със съчетанието да е мъдър драматург и едновременно с това – да се появява като щастлив семеен мъж. Но Оскар е майстор на преструвките. Той няма афинитет към домашен уют и стабилност. След две години брак Оскар среща 17-годишния канадец Роби Рос. Двамата стават любовници и скоро Роби се мести в дома на Уайлд в Челси. Там остава няколко месеца и е приятел на Констанс и любовник на Оскар.
- Лорд Алфред Дъглас, а не Оскар, изрича прочутата фраза: „любовта, която не смее да изрече името си“. Хомосексуалността обичайно е облечена в евфемизми, като Гръцка любов. Технически терминът „хомосексуализъм“ навлиза в речника на хората след 1869 г. Тогава се превръща във фокус на психолозите и адвокатите. В много страни се въведени нови закони или стари такива са преработени с цел регулация на сексуалните контакти между възрастните. Във Великобритания законодателството става още по-строго. Присъдата за „прояви на неприличие между мъже“ е две години затвор и тежък труд. По-късно Оскар пада жертва на тези законови промени.
- Оскар сам завежда делото, в което е осъден. Той призовава маркиз Куинсбъри, баща на любимия му Дъглас, в съда, а не обратното. Куинсбъри обвинява Уайлд в содомия. Писателят може да игнорира клеветата – все пак той наистина има хомосексуални връзки. Но Оскар глупаво решава да го съди. Загубата му е неизбежна. Образът на потърпевшия баща, който се опитва да предпази сина си от морален упадък, заедно с доказателства за емоционалния провал на Уайлд, печели делото в полза на маркиза. И така Оскар се превръща от драматург-знаменитост в заклеймен престъпник.
- Братът на Оскар – Уили Уайлд, се жени за една от най-забележителните американки по онова време – Франкк Лесли. Адвокат и журналист, Уили нямал апетит към работата. Той търси убежище в брака си и късметът му се усмихва, когато става пети съпруг на г-жа Франк Лесли. Тя е вестникарски магнат, собственик на много вестници. Лесли е пример за успяла бизнесдама на XVIII век. Бракът обаче е провал. Двамата са абсолютно несъвместими и се разделят след година. По думите й Уили отказва да работи. За него Америка е най-вече място за почивка. Уайлд се връща в Лондон и потъва в разврат и апатия. Алкохолизмът му е причина за ранната му смърт.
- Оскар има две незаконни сестри и един брат. Сър Уилям имал три деца от две други жени, чиято самоличност остава забулена в тайна. Първото дете – Хенри Уилсън е на 13, когато Уилям се жени за Джейн. Той е представен като племенник на Уайлд-старши. Емили и Мери, двете дъщери, пък са отгледани от по-големия брат на Уилям. Когато са на около 20години, двете изгарят в пожар. Бедствието започва с подпалването на кринолинената рокля на Елизабет. Ери се втурва да спасява сестра си, но и нейната рокля пламва. Не е ясно дали тези деца, Оскар и Джейн знаят кой е истинският им баща.
- Оскар е един от най-клеветените мъже на своето време. Американската преса често го определя като откачалка. Един от най-бруталните материали по негов адрес излиза във „Вашингтон Поуст“ – комикс с главен герой писателят, който е нарисуван като дивак от Борнео. Уайлд е изобразен със слънчоглед, маймуна и кокосов орех в ръцете. Авторът пише: „Ако теорията на Дарвин е правилна, то човекът не е достигнал кулминацията на еволюцията. По-скоро вървим надолу по хълма и аборигените са отправната ни точка“. От този текст надали някой би се досетил, че става дума за един от класиците на онова време.
- По време на делото срещу Оскар Уайлд в процеса наяве излизат подробности от будоарните му изпълнения, което превръща делото най-скандалното на онези години. Доказателствата, предоставени от Чарлс Паркър, една от „играчките под наем“ на Уайлд, са истински хит. Пред викторианския съд Чарлс признава: „Бях помолен да се преструвам на жена, а той е мой любовник. Трябваше да седя на коленете му и той да се забавлява с мен, както мъж се забавлява с момиче.“